Да бе. Буцата в гърлото на Кийли внезапно се върна, още по-голяма.
- Мамо, татко през целия си живот не е лягал да подремне през деня. Не можа ли поне да се опиташ да измислиш нещо правдоподобно?
- Кийли, знаеш, че той те обича. Просто не знае как да се справи с твоя. проблем.
- Точно така, мамо. - Опита се да не показва горчивината в гласа си, но дори тя самата можеше да усети, че се е провалила. - Моят проблем. Е, ами трябва да затварям. Имам стотици гласови съобщения и писма, на които да отговоря. Сещаш се, от хора, които искат да говорят с мен.
- Кийли! Не е честно! Знаеш, че винаги се радвам да се чуя с теб.
Младата жена смекчи тона си.
- Зная, мамо. Мислех си тази седмица да ви посетя. Можем да отидем до...
- О, миличка, тази седмица не е удобно. Ние, ъъъ, ние сме прекалено заети. Ще ти се обадя събота или неделя и ще си побъбрим, става ли?
- Добре, мамо. Става. Тази събота или неделя. Об.. - гласът на Кийли заглъхна, но си пое дълбоко въздух и се насили да изрече думите. Насили се да изрече думите на майка си, която дори не искаше да я види. - Обичам те, мамо.
- И аз те обичам, миличка. Ще се чуем скоро.
След като затвори телефона, Кийли положи глава в ръцете си, там, на прашното бюро, насред притихналия си офис и най-накрая се предаде на сълзите.
1 Хауи Мендел - американски актьор. - Б.пр.
2 Обсесивно-компулсивно разстройство - характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. - Б.пр.
3 Мизофоб - човек, които изпитва мания за чистота. - Б.пр.
Глава 3
Наши дни
Пустошта, създадена от Анубиса, богиня на хаоса и нощта
Джъстис се носеше в тъмно измерение, изградено изцяло от болка. Умът му се ровеше в спомените в търсене на някакво усещане за самия него. Лепкава като гъста, тъмна отвара, призована от черна магьосница, болката го обгръщаше, дразнеше го, блъскаше и го приласкаваше, докато той вече не съществуваше като нищо друго освен молител, роб, неволен участник в една извратена и мъчителна игра.
Разумът му се бе стопил до едва блещукаща точица светлина. Знаеше името си, знаеше, че е правдата4 в необятната несправедливост и че неговата жертва е спасила други, чиито имена отдавна бяха изтръгнати от съзнанието му Но благородството беше нищо в сравнение с болката. Болката разяждаше благородството, изпиваше силата и поглъщаше гордостта. Разяждаше тялото, докато онова, което бе останало от него, не бъде изпепелено в горчив бунт срещу съзнанието. Съзнанието крещеше и виеше с безгласни писъци на протест срещу непоклатимото зло, което пиеше кръвта му, пируваше с ужаса му и се смееше с мрачен и тих смях, изпълнен с копнеж.
Но спомените изникваха в ума му, дразнейки го със своята преходност. Първо проблясък от началото. После пещерата и станалото след това. Тогава беше започнала болката. В това поне, беше сигурен.
* * *
Идвайки бавно в съзнание, Джъстис се събуди в един кошмар, който без съмнение съществуваше в последния от деветте кръга на ада.
И приличаше на Вегас.
Загледа се в балдахина на най-голямото легло правено някога, което - без майтап - бе драпирано с черен и червен сатен. Което въобще не беше прекалено. Дърворезбите по рамката на леглото, с образи на сатири и млади, изглеждащи като мутанти, нимфи, които изпълняваха извратени сексуални актове, нарушавайки поне няколко закона на физиката, дори не изненадаха воина, след като бе видял сатена.
- Кого занасяш с това? Да не си наела някой нискобюджетен дизайнер на декори за порно филми? Ако започне предразполагаща за секс музика, се изнасям - каза той.
Думите едва бяха излезли от устата му, когато си спомни. Пещерата. Своята жертва. Предполагаше се, че е дошъл тук по собствена воля.
Анубиса не бе забравила и определено не бе глупава, независимо от вкуса й за обзавеждане на будоара й.
Беше зла, смъртоносна, извратена и вманиачена, но не и глупава.
Богините рядко бяха такива.
Дори и тези, които властваха над собствени владения в деветте кръга на ада.
Тя седна на ръба на леглото, което потъна чувствително, сякаш самата сила на яростта и смъртта, които изпълваха душата й, добавяше допълнителна тежест към елегантната й фигура. Едва ли не против волята си, Джъстис се пресегна и хвана кичур от косата й, която се спускаше до бедрата. Или пък наистина бе против волята му. Може би тя го манипулираше с такова майсторство, че той дори не го осъзнаваше.