Мокади, един арабски писател, разказва, че стените на джамията били облицовани с мрамор на височина от дванайсет стъпки, а по-нататък до тавана — с мозайки от стъкло със злато и бои. Сводовете на страничните помещения, подпирани от черни колони със златни капители, както и гледащите навън тераси и тези над двора били украсени с богати мозайки. Върху Кубен ен Насър има един златен лимон, а върху него също такъв нар. Трите минарета на джамията са правени по различно време. «Минарето на невестата» в северния край било издигнато от Уелид като обикновена кула с трапецовиден орнамент отгоре. Ал Гарбие обаче е в египетско-арабски стил. Представлява грациозен осмоъгълник, който от галерия на галерия се стеснява и завършва със сфера. Третото, или Иса-минаре, наред с четириъгълното си минаре има още една тясна кула в турски стил с остър връх и два кръгли балкона за мюезина. На по-високия от тези балкони щял да стои Христос, като дойде в Деня на Страшния съд да разделя едни от други добрите и лошите.
[# Кубен ен Насър — Купол на лешояда. — Бел. нем. изд.]
Съвсем близо до тази джамия, на «Правата улица», се намираше къщата на моя водач. Входът й беше откъм една тясна странична уличка, в която завихме с него, защото беше невъзможно да откажа гостоприемството му. Спряхме пред високия зид, в който освен не много високата и широка порта не се виждаше никакъв друг отвор. Търговецът слезе, взе един камък от земята и силно почука с него по вратата. След малко тя се отвори и отвътре се появи лъскаво като абанос негърско лице.
— Аллах, господарят! — извика негърът и отвори вратата колкото можеше по-широко.
Търговецът изобщо не му отговори и ни махна с ръка да го последваме. Ние с Халеф влязохме, след като казах на ирландците да въведат животните и да останат при тях.
Намирахме се в дълъг, тесен коридор, пред втори зид, чиято врата вече беше отворена. Щом влязохме през нея, видях пред себе си голям квадратен двор, изцяло покрит с мрамор. На три от страните му имаше аркади, чиито отвори бяха маскирани със спуснати пред тях сандъчета с лимони, портокали, нарове и смокини. Четвъртата му страна всъщност беше зидът, през който току-що бяхме влезли, целият обрасъл с жасмин, дамаски рози и изпъстрени в червено и бяло сирийски ружи. В средата на двора имаше гранитен басейн, в чиято вода напред-назад плуваха златисти и сребристи рибки, а на всеки ъгъл имаше по един течащ фонтан, за да пълнят басейна. Над аркадите се простираше пъстро изрисуван етаж, към който водеше широка, богато украсена с уханни цветя стълба. Горе имаше много стаи и други помещения, чиито прозорци отчасти бяха закрити с копринени пердета, отчасти с резбована дървена решетка.
Група жени почиваше върху меки възглавници край басейна. Като ни видяха, те изплашено започнаха да пищят и бързо се спуснаха към стълбата, за да се скрият в покоите си. Само една не избяга. Тя също стана, но се приближи до търговеца и почтително му целуна ръка.
— Ала алтънама зенин гелме, баба! (Аллах да позлати връщането ти, татко!) — поздрави тя.
Той сърдечно я притисна към себе си и каза:
— Иди при майка си и й кажи, че Господ е благословил дома ми със скъпи гости. Първо ще ги заведа в селямлъка, а после ще дойдем при вас.
И той като дъщеря си говореше на турски. Може би преди бе живял в Стамбул.
Дъщерята се отдалечи, а ние бавно я последвахме нагоре по стълбата, където влязохме в един коридор, с дълга редица от врати. Домакинът ни отвори една от тях и се озовахме в голяма стая, в която през отворите на куполовидния й таван, покрит с разноцветни стъкла, падаше приказна светлина. Покрай стените имаше покрити с кадифе високи миндери. В една ниша монотонно тиктакаше френски стенен часовник. От свода се спускаше разкошен позлатен полилей, а между покриващите стените копринени драперии към нас от скъпи рамки гледаха много картини. Това бяха — представете си учудването ми — най-безобразни мацаници, с които за съжаление амбулантната търговия и до днес ощастливява света: Наполеон в императорски одежди, но с дебели, цинобърночервени бузи; Фридрих Велики с брада ала Анри IV,[67] Вашингтон с огромна къдрава перука, лейди Стейн-хоуп с изкуствени бенки, морската битка при Чесме с холандските лодки; един огромен букет с червени слънчогледи, жълта метличина и сини кокичета, един Коринефоров Херкулес с дракона на свети Георги между краката и накрая дори щурмуването на Сагунт,[68] от чиито бойници надничат оръдия и над чийто зидове се носи гъст виолетов барутен дим. Такива художнически извращения могат да бъдат предназначени само за… Ориента.