— И жените ли? — попита той учудено.
— Да.
— Тогава жена ми трябва да се научи да свири на чалгията, а после да покаже и на дъщерите ми как става това.
Добрият човек нямаше и понятие от трудностите, които щеше да срещне тук в Дамаск за това взето набързо решение. Не сметнах за необходимо да му го обяснявам и попитах:
— На тази музика може и да се танцува. Виждал ли си някога европейски танц?
— Никога.
— Тогава изпрати някой да повика двамата ни придружители. Нека дойдат веднага.
— Те ли? Те ли ще танцуват?
— Да.
— Те? Мъжете?
— Обичаите на европейците разрешават и на мъжете да танцуват и ще видиш колко хубаво.
В стаята се разнесе всеобщ възглас «пех, пех!» на очакване, когато едно от момчетата отиде да доведе ирландците.
— Можете ли да танцувате? — попитах ги аз, като влязоха. Те също бяха получили удобни домашни дрехи и изглеждаха доста свежи, защото сигурно също се бяха къпали. Те весело се смушкаха в ребрата и ококориха очи, като видяха пианото.
— Heigh-day, a music chest! (Иха, музикална кутия!) — усмихна се широко Бил. — Дали танцуваме? Разбира се, че можем да танцуваме! Трябва ли?
— Да.
— В тези дрехи?
— Защо не?
— Добре, тогава ще събуем пантофите и ще танцуваме боси.
— Какви танци знаете?
— Всички! Рил,[73] хърнпайп,[74] шотландски, полка, галоп, валс, накратко всичко, каквото трябва. Добре умеем да го правим!
— Добре, съберете тогава килимите и изкарайте един шотландски танц!
Двамата ирландски здравеняци бяха неуморни, а окуражителният смях на жените ги подтикваше към нови изяви. Сигурен бях, че тези дамаски жени с удоволствие биха се включили. Най-сетне реших, че вече е време да спрем. Дамите се оттеглиха, благодарейки най-сърдечно, а домакинът заяви, че след дългото си отсъствие от дома трябва да огледа работите си. Казах му, че през това време ние с Халеф ще излезем, за да разгледаме града, и той веднага заповяда да ни оседлаят две магарета и ни даде един слуга да ни придружава. Същевременно ни помоли да не закъсняваме, защото вечерта щели да ни очакват негови приятели..
На двора ни чакаха две бели багдадски магарета и едно сиво за слугата, който добре се бе запасил с лули и тютюн. Запалихме по лула и яхнахме магаретата. Излязохме от къщата и по един страничен сокак се насочихме към «Правата улица». Яздехме важно като турски паши с пантофи, обути на бос крак, разпуснати тюрбани и димящи чибуци по оживената улица в посока към християнския квартал. Минахме през него бавно и забелязахме, че повечето от минувачите като че ли се бяха упътили към Томасовата порта.
— Там сигурно има нещо за гледане — обърнах се аз към слугата.
— Да, ефенди, много неща — отвърна той. — Днес е празникът Ер-Римал, където се стреля с лък. Който иска да се забавлява, отива извън града, където са палатките и градините, за да види каква радост ще му достави Аллах.
— Ние също можем да отидем там, защото все още е рано. Знаеш ли мястото?
— Да, ефенди.
— Води ни!
Подкарахме магаретата си по-бързо и скоро минахме през портата в Гута, където по всички пътища и местенца цареше оживление. Скоро забелязах, че Ер-Римал е празник, в който могат да вземат участие представителите на всички вероизповедания, празник, подобен на нашето немско състезание по стрелба, но не можах да разбера от придружителя ни откъде води той началото си.
На поляните бяха опънати палатки, в които се продаваха цветя, плодове и всякакви лакомства. Танцьори на въже, индийски фокусници, гълтачи на огън, змиеукротители показваха изкуството си навсякъде, просещи дервиши се подвизаваха по пътеките, деца вдигаха шум, носачи се караха, камили мучаха, цвилеха коне, лаеха кучета, а в шатрите за музикални изпълнения се чуваше свирене, удряне, дрънкане и стъргане по всякакви възможни и невъзможни инструменти — наистина беше като на нашия ловен празник, само че на друго местодействие и с други изпълнители.
[# Стрелба с лък. — Бел. нем. изд.]
Но истинско стреляне с лък по цел така и не видях. Наистина забелязах тук-там някой мъж или момче да изстреля украсена с пера стрела, но това ставаше, някак между другото и ако стрелата улучеше някого или нещо, не й обръщаха внимание.
Яздехме покрай дълга редица продавачи на шербет и други стоки, когато магарето ми внезапно спря и се ослуша. Какво беше това? Правилно ли бях чул? Пред една голяма шатра се бяха събрали много хора и оттам се чуваха звуци на цигулка и арфа, а след това въведение прозвуча изтощен сопранов глас на най-чист диалект от областта на Ерцгебирге[75]: