Той учудено ме погледна. Такова нещо не му се беше случвало.
— Ефенди, защо правиш това? — попита той. За да не ме бави, му казах:
— Преследвам един човек, който ме познава, но не бива да ме забележи — отговорих аз. — Бързо, иначе ще ми избяга!
— Аллах иллях! Да не си гизли арамжи[102] ? — попита той.
— Не питай, ами бързай! — заповядах му аз. — Или не знаеш, че дължиш помощ на султана, щом става дума за залавянето на избягал престъпник?
Сега той беше убеден, че съм преоблечен гавазин. Свалих си кафтана, той ме загърна с наметалото и ми нави тюрбана около главата. След като му дадох споменатите предмети като залог и бях готов, се приближих до входа, за да чакам.
Не бях изпускал арменеца от погледа си. Той все още стоеше зад портата и шпионираше. Геинджията[103] проследи погледа ми. Забеляза върху кого е насочено вниманието ми и попита:
— Ефенди, онзи мъж до портата ли следиш?
— Да.
— Който преди малко мина оттук?
— Точно така.
— И ме поздрави?
— Не съм забелязал. Значи го познаваш?
— Да. Купувах дрехи от него. Мислиш, че е престъпник ли?
— Ще разбера. Как се казва?
— Ти си служител на падишаха, затова трябва да бъда откровен с теб. Кажи какво искаш да узнаеш!
— Дрехите, които купи от него, нови ли бяха?
— Не.
— Значи не е терзия?
— О, не. Претърпях големи загуби. Дрехите бяха много евтини, но голяма част от тях ми бяха взети, защото са били свалени от мъже, които са били нападнати на улицата.
— Не го ли наказаха?
— Той не е оттук, и не можаха да го намерят. А когато отново се появи и го хванаха, пуснаха го заради парите му, без да го накажат.
— Кой е той?
— Облича се като българин, но е арменец и се казва Манах ел Барша.
— Знаеш ли къде живее?
— Събирач е на харач[104] в Ускуб. Много арменци събират данъци.
— И къде живее там?
— Когато е в Едирне, живее ту тук, ту там, но най-често в механата[105] на ханджията[106] Доксати.
— Как да го намеря?
— Живее в къщата точно до гръцката митрополия. И нея не я знаех къде е, но не биваше да показвам, че градът ми е непознат. Впрочем тъкмо сега арменецът излезе от сарая и го последвах, след като махнах на търговеца.
Сигурно беше щастливо стечение на обстоятелствата, че намерих човек, който така добре познава този Манах ал Барша. Кой знае колко дълго щеше да се наложи да търся и разпитвам, преди да получа нужната ми информация, за да стигна до верния и надежден източник!
Наистина арменецът се обърна още няколко пъти, но не му дойде наум, че аз може да съм мъжът, който го преследва и с когото дори е говорил. Значи не беше необходимо да внимавам колкото преди това и видях, че накрая той влезе в една къща, която, изглежда, беше гостилница.
Наблизо имаше продавач на кестени. Купих си една шепа от плодовете му и го попитах:
— Знаеш ли кой живее в тази голямата къща тук вляво?
— Гръцкият митрополит, ефенди.
— А до него?
— Българският гостилничар. Казва се Доксати. При него ли искаш да отседнеш? При него е евтино и уютно.
— Не. Търся гостилничаря Марато.
— Такъв не познавам.
За да не прави впечатление, че много разпитвам, казах първото име, което ми дойде наум. Тръгнах си, защото вече знаех достатъчно. Сега трябваше да реша какво да правя. Трябваше да се погрижа пленникът да не може да избяга. Нямаше да е лесно да разбера каква беше връзката между него и този Манах ал Барша, но трябваше да опитам.
Запомних добре къщата на българския гостилничар, за да мога, ако ми се наложи, да я намеря дори и през нощта, и се върнах при Хулам, до чието жилище не беше трудно човек да се обърка.
Отдавна ме чакаха. На никого не беше харесал изходът от съдебния процес, а после пък не могли да си обяснят бързото ми изчезване.
— Сихди — каза дребният Хаджи Халеф Омар, — много се тревожех за теб!
— За мен? Защо?
— Защо? И питаш? — каза той учудено. — Не знаеш ли, че съм твой приятел и закрилник?
— Знам го, добри ми Халеф.
— Като на приятел трябва да ми казваш къде отиваш; а като закрилник дори и да ме вземаш със себе си.
— Нямах нужда от теб.
— Нямаш нужда от мен? — попита Халеф и енергично започна да скубе тринайсетте косъма на мустаците си. — Значи имаше нужда от мен в Сахара, Египет, на Тигър, при поклонниците на дявола, в Кюрдистан, при развалините, чието име в момента не мога да се сетя, в Стамбул и навсякъде, а тук не можеш да ме използваш? Не вярвам! Знаеш ли, че и тук е точно толкова опасно, колкото и в Сахара или в Стъпаловидната долина, където пленихме толкова врагове?