— Кой си ти? — попитах аз сега с най-груб тон.
— Алло![10] — изръмжа то, но все пак това бяха човешки звуци.
— Какъв си?
— Кюрмюрдас.[11]
Ах, това значи беше обяснението за черния нос и също толкова черните ръце, но не биваше да оставя да му порастват такива дълги нокти. Забелязах, че моята грубост му направи впечатление. Той съвсем се бе снишил, а и кучето му подви опашка.
— Има ли тук други хора? — продължих да питам аз.
— Не.
— Колко време трябва да вървим още, докато срещнем други хора?
— Повече от един ден.
— За кого приготвяш въглища?
— За господаря, който прави желязо.
— Къде живее той?
— В Бана.
— Ти кюрд ли си?
— Да.
— Джиаф ли?
— Не.
— Бебех?
— Не.
Но казвайки това, той ядно се изплю. Трябва да призная, че при настоящите обстоятелства това естетическо усилие предизвика у мен най-съкровена симпатия.
— От кое племе си тогава?
— Аз съм банах.
— Погледни натам, Алло! Виждаш ли четиримата конници? Той отмести сплъстената си коса от лицето, за да може да вижда, и отправи поглед в указаната от мен посока. Въпреки дебелия слой прах, под който действително се криеше кюрдска кожа, все пак забелязах, че по лицето му се изписа дълбок страх.
— Това кюрди ли са? — попита той угрижено. Най-сетне Го накарах сам да каже нещо. Щом отговорих отрицателно на въпроса му, той продължи:
— А какви са?
— Ние сме трима араби и двама християни. Той се ококори.
— Християни ли? Какво е това?
— По-късно ще ти обясня, защото тази нощ ще останем при теб.
Сега той се изплаши повече и отпреди.
— Господарю, не правете това.
— Защо?
— В планината живеят лоши духове!
— Толкова по-добре за нас, защото много искаме да видим духове.
— А понякога вали и дъжд!
— Водата може само да ти е от полза.
— А освен това падат и гръмотевици!
— Те са свързани едно с друго.
— Има и мечки.
— Много обичаме мечешка шунка.
— В планината често идват разбойници!
— Ще ги избием.
Накрая, като видя, че никакви оправдания няма да му помогнат, най-сетне каза истината. Човекът изръмжа:
— Господарю, страхувам се от вас!
— Няма защо. Не сме разбойници и убийци. Искаме да преспим в къщата ти и утре сутринта ще продължим пътя си. Ако ни разрешиш да го направим, ще получиш един сребърен пиастър.
— Сребърен? Цял? — попита той учуден.
— Да, дори два, ако си любезен.
— Господарю, аз съм много любезен!
Уверявайки ме в това, той целият сияеше: очите, устата, която едва сега забелязах, носът и ръцете, когато плесна с тях от удоволствие. Наистина брадата, която този банахски кюрд притежаваше, бе изключителна. Такава никога досега не бях виждал. Спокойно би могъл да бъде спътник на Настрана. Радостта му, изглежда, зарази и кучето, защото то предпазливо вдигна опашка и стеснително изскимтя, като закачливо посегна с лапа към моя Доян, който обаче явно му обръщаше толкова малко внимание, колкото Великият могол на коминочистача.
— Добре ли познаваш планините?
— Да, навсякъде.
— Знаеш ли река Берозие?
— Да, тя е границата.
— За колко време стигаш до нея?
— За половин ден.
— Знаеш ли къде е Бана?
— Два пъти в годината ходя там.
Известни му бяха също и Амехдабад и Байяндере.
— Но не знаеш къде е Бистан — подех аз отново.
— Много добре го знам, защото брат ми е там.
— Всеки ден ли работиш?
— Работя, когато ми харесва! — гордо отвърна той.
— Значи можеш да ходиш навсякъде, където си поискаш?
— Господарю, не знам защо ме питаш за това!
Този примитивен човек бе предпазлив и това ми хареса.
— Ще ти кажа защо питам — отговорих му аз. — Не познаваме тези места и пътищата по тях и затова търсим някой честен човек, който да ни води. За работата ще му плащаме всеки ден по два пиастъра.
— О, наистина ли, господарю? За една година получавам десет пиастъра, брашно и сол. Искате ли да ви водя?
— Първо ще те опознаем. Ако сме доволни от теб, ще спечелиш повече пари, отколкото иначе за една година.
— Извикай на хората си да дойдат! Ще им дам брашно и сол и една тава за печене. Имам и дивеч колкото искате, а конете ви могат да пасат трева до насита. Там горе има и един извор. Освен това ще ви приготвя постеля, мека като дивана на султанска жена.
Храбрият Алло изведнъж съвсем се промени. Тази промяна бе предизвикана от звъна на пиастрите!