Легнахме да спим с развеселени сърца и дори имахме смелостта да се откажем от поставянето на охрана.
На следващата сутрин нещата не ни изглеждаха вече така романтични, както предишната вечер, на светлината на огъня, но все пак реших напълно да се доверя на бебеха.
— Е, сега вече си свободен — казах му аз. — Ей там е конят ти, а оръжията си ще намериш по обратния път.
— Хората от моето племе ще ги намерят. Оставам тук — отговори той.
— Ами ако не дойдат?
— Ще дойдат — отвърна той уверено, — а аз ще се погрижа да не ни подминат.
Бяхме прекарали нощта в една малка странична долина, която правеше толкова остър завой и входът й беше така тесен, че не можехме да бъдем забелязани от голямата долина дори и през деня. Бебехът се приближи до изхода й и зае такава позиция, че да може да вижда далеч назад. А ние останалите с любопитство очаквахме да видим какво ще се случи.
— Ами ако той пак ни измами? — попита Мохамед Емин.
— Вярвам му. Той знаеше, че ще получи свободата си, и не беше необходимо да ми признава, че е разбрал всяка дума от разговора ни. Убеден съм, че намеренията му са честни.
— Но ако все пак ни предаде, емир, кълна се в Аллаха, че той ще е първият, когото ще застрелям!
— Това ще му се и полага.
Дейвид Линдси също изглеждаше разколебан.
— Мистър, той седи там на входа и ако отново ни излъже, тогава ще се окажем в най-ужасната дупка, която може да съществува. Не се сърдете, ако поглеждам към оръжията и новия си кон.
Всъщност бях поел изключително голяма отговорност и открито си признавам, че и аз не се чувствах особено добре, но за щастие не се наложи да чакаме дълго развръзката.
Видяхме, че бебехът стана, сложи длан над очите си и внимателно се вгледа в далечината, после побърза да се качи на коня си.
— Къде? — попитах го аз.
— Да пресрещна бебехите — отговори той. — Те идват. Разреши ми да ги подготвя, господарю!
— Направи го!
Той потегли, а Мохамед Емин каза:
— Емир, не направи ли грешка?
— Смятам, че постъпвам правилно. Сключихме мир и ако не му окажа доверие, това ще е най-сигурният начин отново да го превърна в наш враг.
— Но той беше в ръцете ни и можеше да ни послужи за заложник!
— Той ще се върне при всички случаи, а конете ни са разположени така, че с един скок сме на седлата. Дръжте оръжието си в готовност, но без да бие на очи.
— Каква полза, емир? Те ще са много, а ти позволяваш да стреляме само по конете, но не и по ездачите.
— Мохамед Емин, ако този бебех възнамерява да ни предаде, няма да можем да се спасим, като убием конете им, и аз ще съм първият, който ще се прицели в ездачите. Стойте тук спокойно, а аз ще отида на пост до изхода. Можете да се ориентирате как да действате по това, какво ще направя аз.
Приближих се с коня си до теснината, през която се излизаше в долината, яхнах го и взех пушката в ръце. Наведох се леко напред и можех да обхвана с поглед цялата равнина. Недалеч от нас съзрях голяма група конници, която стоеше неподвижно и слушаше това, което говореше един от тях. Беше братът на Шейха. След известно време от групата се отделиха двама ездачи и се отправиха към долината, а другите останаха на мястото си. Познах шейх Гасахл Габоя и брат му и разбрах, че вече няма от какво да се страхуваме.
Щом се приближи до мен и ме видя, той спря коня си. Изразът на загорялото му от слънцето лице все още беше враждебен, а гласът му прозвуча почти заплашително, когато попита:
— Какво търсиш тук?
— Посрещам те — отговорих му кратко.
— Но не ме посрещаш особено учтиво, чужденецо!
— Да не би да искаш от един емир от Европа да се държи с теб любезно, щом идваш насреща му?
— Много си горд, човече! Защо си на кон?
— Защото и ти яздиш.
— Ела да отидем при приятелите ти! Този човек, който е син на баща ми, иска да видя дали не бихме могли да ви простим.
— Ела тогава, защото и моите хора ще се съветват дали да бъдете наказани, или помилвани!
Това му дойде много.
— Човече — извика ми той, — спомни си кои сте вие и кои сме ние!
— Знам — отговорих му аз спокойно.
— Само шестима сте!
Кимнах му с усмивка.
— А ние сме цяла войска!
Кимнах още веднъж.
— Тогава се подчини и ни пусни!
Кимнах за трети път и се отместих с коня си встрани, така че шейхът и брат му да могат да минат през прохода. Вече бяхме спечелили, защото, ако шейхът, противно на волята на брат си, продължеше да се държи враждебно, беше в ръцете ни.