— Чужденецо, ти си подлец!
— Само повтори още веднъж тази дума, и ще дам знак на нашия пазач да те превърне в труп!
— Ти си предател! Дойдох като пратеник на своето племе и имам право да искам да се върна обратно свободно!
— Не си пратеник, а вожд на своето племе. Правото на парламентьора не важи за теб.
— Познаваш ли правото на народите?
— Познавам го, но на теб не ти е известно. Може би си чувал някога да се говори за това, но умът ти не е достатъчно зрял да го разбере. Правото, за което говориш, изисква честност в борбата, да се предупреждава противникът за намерението ти да го нападнеш. Ти направи ли го? Не. Ти ни нападна като разбойник, като лешояд, разкъсващ гълъб. А сега се чудиш, че се отнасят с теб като с разбойник. Дойде при нас, защото ни смяташ за пъзльовци, страхуващи се от твоите хора, но е тъкмо обратното. Ще си тръгнеш оттук, когато аз кажа. Ако решиш със сила да минеш през изхода, това ще ти струва живота. Затуй слизай от коня и седни отново при нас. Но не забравяй, че очаквам от теб да се държиш учтиво и ако бебехите ти решат да ни нападнат тук, смъртта ти е неизбежна!
Той неохотно се подчини на заповедта ми, но не пропусна заплашително да отбележи:
— Хората ми страшно ще отмъстят за мен!
— Ти вече видя, че не се страхуваме от отмъщението ви, а ще научиш и други неща! Но хайде сега разумно да обсъдим работата, която те води при нас. Говори, шейх Гасахл Габоя, но избягвай обидите!
— Вие сте наши врагове, защото се присъединихте към беятите, за да ни ограбите…
— Заблуждаваш се. Беятите ни срещнаха, когато една вечер бяхме спрели за почивка и техният шейх Хайдер Мирлам ни покани да бъдем негови гости. Каза ни, че отива на празник при джиафите, и ние му повярвахме. Ако знаехме, че е имал намерение да ви напада, нямаше да се присъединим към него. Той е взел стадата ви, докато ние сме спали, а щом научих истината, му изказах възмущението си. Ти ни нападна и нареди да ни преследват. Не се страхувахме. Пощадихме живота ви и се изплъзнахме, след което ви доказах, че сме невинни. Но въпреки това ти не ни остави да си тръгнем спокойно. Устрои ни засада. Хванахме твоя шпионин и великодушно го пуснахме. Ти ни нападна, но ние пак ви пощадихме. Дойдох в лагера ви и освободих приятелите си. Бяхте в мои ръце, но не допуснах да се пролее и капка кръв. Отново ни подгонихте и тогава пленихме брат ти, но и косъм не е паднал от главата му. Напъни си мозъка, шейх, и разбери, че сме се държали с вас не като с врагове, а като с приятели! За благодарност ти идваш с ругатни и обиди и вместо да ни помолиш за прошка, настояваш ние да го сторим. Нека Аллах да ни бъде съдник! Не се страхуваме от вас и по-добре да не стигаме дотам да разберете, че вие трябва да се страхувате.
Той ме беше слушал с половин ухо и сега ми отговори доста подигравателно:
— Речта ти беше много дълга, чужденецо, но всичко, което казваш, е неправилно и невярно.
— Докажи го!
— Лесно ще направя това. Беятите са наши врагове, вие сте били при тях, следователно сте наши врагове. Когато хората ми ви преследваха, застреляхте конете им. Това приятелство ли е?
— А приятелство ли беше да ни преследвате?
— Ти ме удари по главата, така че изгубих съзнание. После си зашлевил най-храбрия от моите воини и си го съборил от коня като презрян червей. Това да не би да е приятелство?
— Ти ме нападна, затова те ударих и повалих, а твоят най-храбър воин ми се подиграваше и му показах, че е червей в сравнение с мен.
— Плесниците са най-голямата обида, която може да съществува. Обиденият иска кръвта ти!
— Шамарите ми не са били обида, а чест за него, защото въпреки това после си му разрешил да се бие на твоя страна. Щом иска кръвта ми, нека дойде да си я вземе!
— На всичко отгоре вчера ти открадна шест от най-добрите ни коне. Приятелство ли е това?
— Взех тези коне, защото вие застреляхте нашите. Всичките ти упреци са неправилни и неоснователни. Нямаме нито желание, нито време да позволяваме да се злоупотребява с доверието ни. Кажи направо какво искаш, а после аз ще ти отговоря!
Шейхът започна да поставя условията си:
— Искам да дойдете при нас…
— По-нататък! — казах аз.
— Да ни предадете конете, оръжията и всичко, което носите със себе си.
— Друго!
— Ще дадеш удовлетворение на човека, когото си зашлевил!
— После!
— След това можете да вървите, накъдето искате.
— Това ли е всичко?
— Да. Виждаш, че съм много милостив!