— Емир, пощади брат ми! — помоли той.
— Ако охраняваш шейха! — отговорих му аз.
— Ще го направя, господарю!
Скочих от коня и заповядах на спътниците си да заемат позиция зад скалите.
— Стреляйте само по конете! — помолих ги аз.
— Така ли спазваш думата си, емир? — сърдеше се Мохамед Емин.
— Братът на шейха е с почтени намерения. Първият залп само по конете, после ще видим какво ще правим!
Всичко стана толкова бързо, че бебехите се намираха тъкмо на изстрел разстояние. Бях изпразнил и двете цеви на пушката, затова взех карабината. Изстрелите ни изтрещяха веднъж, а после още веднъж.
— Bounce — bardaus! (Нападат!) — извика англичанинът. — Пет, осем, девет коня! Yes!
Той се изправи, за да зареди, както и останалите, докато аз стрелях. Алло, въглищарят, също стреля веднъж с пушката на шейха. По негова вина един от бебехите беше ранен, но останалите стреляха точно.
Първият залп задържа нападението на кюрдите, колкото да заредим отново, но вторият ги накара да спрат.
— Come on! (Елате напред!) — извика Линдси. — Навън! Да избием тези houndcatchers (ловци на кучета)!
Той хвана пушката за дулото и наистина искаше да се нахвърли срещу кюрдите. Но аз го хванах и го задържах.
— Какво ви прихваща, сър? — извиках аз. — Да не искате да изгубите хубавия си патентован нос? Останете на мястото си!
— Защо? Моментът е подходящ. Напред, мистър, напред!
— Глупости! Тук сме на сигурно място, но не и вън.
— Сигурно ли? Хм! Тогава си легнете на канапето и си подремнете, мистър! Глупост, да ги оставим да избягат! Well!
— Успокойте се! Виждате ли, че се оттеглят? Получиха добър урок и ще го запомнят.
— Хубав урок! Струваше им само няколко коня!
Тогава братът на шейха сложи ръка върху моята.
— Благодаря ти, емир! — каза той. — Ти можеше да убиеш много повече коне, отколкото лежат там, но не го направи. Ти си християнин, но Аллах те закриля!
— Съзнаваш ли, че оръжията ни превъзхождат вашите?
— Виждам.
— Тогава иди при бебехите и им го кажи.
— Ще го направя. Но какво ще стане с шейха?
— Ще остане тук. Давам ти четвърт час. Ако дотогава не се върнеш с вест за мир, шейхът ще бъде обесен там горе на онова дърво. Можеш да бъдеш сигурен! Уморих се да се бия с неразбран враг.
— А ако донеса мир?
— Ще освободя шейха.
— А това, което искаше от теб, ще дадеш ли?
— Не.
— А няма ли да му върнеш пушката и пистолетите?
— Не. Виновен е за нападението, което току-що отбихме. Не може да се надява и на най-малко снизхождение. Победители сме ние! Прави каквото искаш!
Той тръгна, а аз се заех най-напред да заредя оръжията си. Кучето лежеше в краката ми и скимтеше от радост, въпреки че беше изплезило език от изтощение.
— Как мислиш, емир? — попита Амад ал Гандур. — Дали е прегризало шията на пазача на конете?
— Надявам се, че не е. Предполагам, че е оставило човека, защото му е омръзнало да седи там толкова дълго. Било е там следобед и цялата нощ. Бедното животно е крайно изтощено. Халеф, нахрани го! Вода ще може да пие по-късно.
Шейхът лежеше вързан на земята и не казваше нито дума, но проследяваше с поглед всяко наше движение. По лицето му личеше, че никога няма да стане наш приятел.
Напрегнато очаквахме съобщението, което трябваше да получим от бебехите. Бяха се скупчили плътно един до друг и по оживените им жестове разбирахме, че съвещанието им протичаше много бурно. Накрая нашият пратеник се върна.
— Връщам се с мир, господарю — каза той.
— При какви условия?
— С никакви.
— Не съм го очаквал. Явно много усърдно си се застъпвал за нас. Благодаря ти!
— Преди да ми благодариш, първо ме разбери правилно, господарю. Наистина ти нося мир, но и бебехите не приемат никакви условия.
— Ах! И вие наричате това мир? Тогава трябва да се подсигуря. Кажи им, че ще взема шейха, твоя брат, за заложник.
— Колко време ще го задържиш?
— Колкото реша. Докато се уверя, че не ме преследват повече. Тогава ще го пусна невредим.
— Вярвам ти. Разреши ми да го кажа на моите братя!
— Върви и им заповядай да се изтеглят до планините, издигащи се до равнината. Щом забележа, че ни преследвате, шейхът ще умре.
Той отиде и скоро видяхме, че всички бебехи на коне и пеша започнаха бавно да се изтеглят на север. Той самият обаче се върна при нас, за да си вземе коня.