— Къде са хадедихните? — попитах аз.
— Да търсят месо — отговори Линдси.
Той също беше чул изстрелите, но смяташе, че са стреляли хадедихните. Отново изтрещяха два-три изстрела, а малко след това още няколко.
— За бога, бързо на конете! — извиках аз. — Те са в беда! Метнахме се на конете и препуснахме напред. Алло ни следваше малко по-бавно с конете на хадедихните. Отново изгърмяха два изстрела, а после чухме кратък, остър пукот от пистолет.
— Битка, това е битка! — извика Линдси.
Спуснахме се към ливадата, опасваща реката, там заобиколихме един завой на веригата от хълмове и видяхме толкова близо пред себе си мястото на сражението, че веднага трябваше да се включим в него.
В тревата близо до реката лежаха няколко камили, а близо до тях пасяха доста коне. Нямах време да броя колко са животните. Видях само една окачана тахтеривана близо до камилите, а вдясно до скалата шест или осем непознати силуета, защитаващи се срещу превъзхождащи ги кюрди, а точно пред нас беше Амад ал Гандур, който се биеше с пистолета срещу куп врагове, които го бяха обградили. Близо до него на земята лежеше Мохамед Емин, сякаш беше мъртъв. Нямаше време за въпроси и колебания. Стрелях с пушката и се врязах в кюрдите.
— Ето го, ето го! Пазете коня му! — чух да вика един глас.
Огледах се и го познах — беше шейх Гасахл Габоя. Беше казал последната си дума: Халеф се спусна към него и го застреля. Започна битка, чиито подробности не съм в състояние да опиша, тъй като и самият аз не можах да си ги спомня след края на битката. Видът на убития хадедихн беше оказал върху нас страшно въздействие. Заслепени от гняв, щяхме да се спуснем и срещу хиляда копия, ако ги бяха насочили към нас. Знам само, че от мен и коня ми течеше кръв, че трещяха изстрели, светкавиците от които проблясваха край очите ми, че парирах нанасяните ми удари и че някой неотлъчно се биеше до мен и отклоняваше насочените към мен нападения, които не можех да забележа — верният Халеф. После конят ми се изправи на задните си крака, бяха го намушкали във врата вместо мен. Той се вдигна високо нагоре и се преметна. Повече не виждах и не чувствах нищо.
Като се свестих, видях очите на моя дребен Халеф пълни със сълзи.
— Хамдулиллях (Благодаря на Бога), той е жив! Той отваря очи! — извика Халеф не на себе си от радост. — Боли ли те, сихди?
Исках да отговоря, но не можах. Толкова бях изтощен, че клепачите ми отново се затвориха.
— Я Аллах, я язък, я вай (о Боже, той ще умре!) — чувах го аз да се вайка, после отново изгубих съзнание.
По-късно бях като в сън. Биех се с дракони и змейове, срещу великани и гиганти, но изведнъж тези зловещи образи изчезнаха, Обгърна ме сладко ухание, тихи звуци като ангелски гласове достигаха до ушите ми, а около мен се суетяха четири меки, топли ръце. Все още ли бе сън това, или беше действителност? Отново отворих очи.
Отсамните възвишения на планините блестяха под последните лъчи на залязващото слънце, а над долината вече се спускаше здрач, но все още беше достатъчно светло, за да видя добре двете красиви женски глави, които се бяха навели над мен от двете ми страни.
— Дирига бия (О, да изчезваме!) — чух да вика някой на персийски език. Воалите се спуснаха над лицата им и двете жени избягаха.
Опитах се да седна и успях. Забелязах, че съм ранен под ключицата. Както по-късно узнах, беше ме улучило копие. Болеше ме цялото тяло. Чувствах се като разнищен. Раната ми бе грижливо превързана и ароматът, който бях усетил преди, все още ме облъхваше.
Ето че дойде Халеф и каза:
— Аллах керим! (Господ е милостив!) Той ти върна живота, да се слави вечно името му!
— Ти как се измъкна, Халеф? — попитах го аз със слаб глас.
— Благополучно, сихди. Ранен съм в бедрото. Куршумът е направил дупка и е излязъл.
— А англичанинът?
— Един куршум леко го е одраскал по главата и са му отрязани два пръста на лявата ръка.
— Горкият Линдси! По-нататък!
— Алло получи доста силни удари, но не е загубил кръв.
— А Амад ал Гандур?
— Не е ранен, но не говори.
— А баща му?
— Мъртъв е. Аллах да го приеме в рая!
Той замълча, аз — също. Потвърждението за смъртта на моя приятел ме потресе. Едва след дълга пауза попитах Халеф: