— Хаджи Халеф Омар, стани оттам и ела, иначе от захлас ще забравя предложението ти да поделя с теб тези деликатеси.
Халеф съпротивително протегна напред ръце, но слюнките капеха от устата му.
— Опазил ме Аллах, от греха да ти отнемам удоволствието, което този деликатес ти доставя, сихди! Аз съм един беден бен ал араб, а ти си велик емир от Немзистан. Мога да почакам, докато някой ден хуриите в рая ми приготвят такова ястие!
— Дотогава има още много време, Халеф! Хайде да си поделим тези неща!
— Сихди, ти ме изкушаваш въпреки желанието ми. Досега не съм ял деликатеси от Фарзистан.[34]
— Сядай тогава! Аз ще взема кафето, хляба и месото, а ти яж от крушите и захаросаните плодове.
— Но точно те са за теб, ефенди!
— Мисля, че си мой слуга, Халеф?
— Най-верният слуга, който може да съществува.
— Тогава се подчинявай, за да не се ядосам!
— Щом заповядваш толкова строго, не мога да не те послушам!
Послушанието му бе така усърдно, че специално изпратеното за мен ястие много скоро изчезна под мустаците му. Знаех, че моят дребен Халеф до известна степен е лакомник и с тези дреболии можех да му доставя върховна наслада.
След известно време двамата ловци се върнаха и донесоха богата плячка. Персиецът ме поздрави с искрена радост, а после се отправи към жените, като взе със себе си и дивеча. Англичанинът седна до мен.
— Какво? Чак сега ли ставате? По кафето разбирам — започна той.
— Да, наистина пак спах дълго.
— Well! Живеете си тук като в страната на мързеланковците. Докога ще продължава това, мистър?
— Ами докато тръгнем.
— Witty, ingenious! (Много сте духовит!) И накъде ще се отправим тогава, мистър?
— Ще дойдете ли с нас в Багдад?
— Напълно ме устройва. Искам да се махна най-сетне от тези планини. А след това?
— Както се нареди. Не е съвсем сигурно дали точно Багдад ще е целта ми. Досега имах предвид само посоката към Багдад.
— Все едно. Само да се махнем оттук!
В този момент се появи «Алоето», за да предаде тетревите на слугите на мирзата да ги оскубят. След нея дойде господарят й, махна ми да отида при него и бавно се отдалечи от лагера. Последвах го. На едно засенчено от две дървета място той седна върху мъха и ми посочи с ръка да се настаня до него. Направих го и той започна разговора с въпроса:
— Емир, имам ти доверие, затова чуй какво ще ти кажа. Преследват ме. Не ме питай кой е бил баща ми.. Той внезапно умря от насилствена смърт и приятелите му тайно шушукат, че е бил убит, защото е стоял на пътя на друг човек. Но аз, неговият син, отмъстих и трябва да бягам с хората си. Преди това обаче натоварих всичко ценно на камили и го изпратих под надзора на мой верен слуга зад границите на Персийската империя. После ние го последвахме по друг път. Знаех, че ще ни преследват, затова поведох нашите гонители по погрешни следи, като тръгнахме през дивия Кюрдистан. Кажи ми, емир, дали искаш да ни придружиш, докато пътят ти съвпада с нашия, но не забравяй, че съм беглец.
Той замълча, а аз веднага му отговорих:
— Хасан Арджир-мирза,[35] ще вървя с теб и хората ти, докато мога да ти бъда полезен.
Той ми подаде ръка и каза:
— Благодаря ти, емир! А другарите ти?
— Те ще отидат там, където съм аз. Мога ли да попитам за целта на пътуването ти?
— Хадрамаут.
Хадрамаут! Тази дума ме наелектризира. Неизследваният, опасен Хадрамаут! Изведнъж цялата ми отпуснатост и униние изчезнаха и аз оживено попитах:
— Ще те чакат ли там?
— Да, имам приятел, когото осведомих за пристигането си чрез един пратеник.
— Мога ли да те придружа до Хадрамаут? — попитах го аз.
— Дотам ли, емир? Такава жертва не бих могъл да искам и от най-добрия си приятел.
— Не е жертва. Ако ти е приятно, с удоволствие ще те придружа.
— Добре си дошъл, господарю! Можеш да останеш при нас колкото ти харесва. Но трябва да ти кажа също, че преди да тръгна за Хадрамаут, първо ще посетя Кербела.
— Кербела ли? Ах, да, ние сме накрая на месец дсул хедше и започва мохарем. На десети този месец е големият празник на поклонниците в Кербела.
— Да. Хадж ал маният[36] отдавна вече е на път. Аз също заминавам за Кербела, за да погреба баща си до гроба на Хофеин. Виждаш, че ще ти е почти невъзможно да ни придружиш!
— Защо невъзможно? Защото съм християнин, който няма право да отиде в Кербела ли? Вече бях в Мека, въпреки че там могат да ходят само мюсюлмани.
35
Мирза означава всъщност «господарски син». Употребено пред името има значение на образован човек и е почетна титла, ако стои след името обаче, означава принц. Тази титла обикновено се дава на персийските наместници на провинции. — Бел. нем. изд.