— Ако те разпознаят в Кербела, ще те разкъсат!
— И в Мека ме познаха, но въпреки това не ме разкъсаха!
— Емир, ти си много храбър мъж! Знам, че баща ми ще почива в ръцете на Аллаха, все едно дали ще е погребан в Кербела или в Техеран. Не бих отишъл на поклонение нито в Кербела, нито в Неджеф[37] или пък Мека, защото Мухамед, Али, Хасан и Хофеин са били хора като нас, но трябва да остана верен на последната воля на баща ми, който искаше да бъде погребан в Кербела, и затова ще се присъединя към Кервана на мъртвите. Ако искаш да останеш с мен, няма да съм този, който ще те предаде. Ще мълчат и домашните ми, но слугите ми не споделят моето мнение за учението на Пророка и ще са първите, които ще те убият.
— Остави това на мен. Къде ще намериш камилите си?
— Знаеш ли Гадхим край Багдад?
— Града на персите? Да, намира се на десния бряг на Тигър, срещу Мадхим, и е свързан с Багдад с коларски път.
— Там ме чакат моите камилари, при които е и трупът на баща ми.
— Тогава ще те придружа най-напред дотам, а за останалото ще видим. А в Гадхин в безопасност ли си?
— Надявам се. Вярно, че ще ме преследват, но пашата на Багдад няма да ме предаде.
— Не се доверявай нито на турчин, нито на персиец! Бил си достатъчно предвидлив да минеш през Кюрдистан, защо се отказваш сега от тази мъдра предпазливост? Можеш да стигнеш до Кербела, без да се присъединяваш към Кервана на мъртвите.
— Не знам пътя.
— Аз ще те водя.
— Познаваш ли пътеките?
— Не, но ще ги намеря. Аллах ми е дарил способността да намирам без водач места, в които никога не съм стъпвал.
— Въпреки това не може, емир. Трябва да отида в Гадхим при хората си.
— Тогава иди там тайно, като избягваш Багдад и Кервана на мъртвите.
— Господарю, аз не съм страхливец. Трябва ли да си мислят хората ми, че ме е страх?
— Добре, и ти си смел! Радвам се, че си подхождаме и че ще пътуваме заедно.
— Съгласен съм, емир, но ще поставя едно условие. Богат съм, много богат и искам всичко, от което имаш нужда, да вземаш само от мен!
— Тогава ще съм твой слуга, който получава възнаграждение.
— Не, ти си мой гост, мой брат, чиято любов позволява да се грижа за него. Кълна се в Аллах, че няма да тръгна с теб, ако не приемеш това условие!
— С тази клетва ме принуждаваш да изпълня обещанието ти. Изпълнен си с доброта и доверие към мен, въпреки че не ме познаваш!
— Мислиш, че не те познавам? Не ни ли спаси от ръцете на бебехите? Не ми ли разказа Амад ал Гандур за теб? Ние ще останем заедно и малкото, за което мога да те помоля, ще е да получа от теб богатства, към които досега напразно съм се стремил, защото не можех да намеря човек, който да ги притежава — съкровищата на духа. Емир, аз не съм обикновен персиец, но не мога да се сравнявам с теб. Знам, че в твоята страна едно момче притежава много повече знания, отколкото при нас един зрял мъж, че вие тънете в блага, чиито имена дори са ни неизвестни. Знам, че нашата земя е пущинак в сравнение с вашата и че най-бедният от вашите хора има повече права, отколкото везирът на Фарзистан. Знам още много други неща и знам коя е причината за това:, имате майки, имате и съпруги. Ние нямаме нито едното от двете. Ако имаме добри майки, децата ни скоро ще могат да се мерят с вашите. Сърцето на майката е почвата, в която душата на детето пуска корени. О, Мохамед, мразя те, защото ти отне душите на нашите жени и ги направи робини на сластта, а с това пречупи силата ни, вкамени сърцата ни, опустоши земите ни и излъга в смисъла на истинското щастие всички онези, които те следват!
Той стана и извика на висок глас обвинението си срещу Пророка. Добре, че не можеше да го чуе никой от хората му! Едва след доста продължителна пауза той отново се обърна към мен:
— Знаеш ли пътя оттук до Багдад?
— Никога досега не съм минавал по него, но въпреки това няма да се объркам. Имаме две възможности: едната е да тръгнем на югоизток по посока на планините Хамрин, а другата ще ни отведе покрай Дялах чак до Гадхин.
— Колко мислиш, че е пътят оттук до Гадхин?
— По първия път ще стигнем за пет, а по втория за четири дни.
— Минават ли тези пътища през населени местности?
— Да, и точно затова ми се струва, че са най-добрите.
— Значи има и други пътища?
— Да, но ще трябва да минем през райони, в които вилнеят бедуини разбойници.
— От кое племе са?
— Повечето са джербоа, през чиито граници от време на време минават групи от бени лам.
— Страхуваш ли се от тях?
— Да се страхувам ли? Не! Но когато има два пътя, предпазливият човек избира винаги безопасния. Имам в себе си паспорт от султана и той ще буди респект и на Дялах, и на запад от тази река, но не и у джербоа.