— Каква ще е ползата да ги отклониш от следите ни, щом по-късно те отново ще ги намерят.
— Нека да го направя! Ще ги отведа по такъв път, че наистина няма да намерят повече дирите ни. Имаш ли пергамент в себе си?
— Да. Пергамент намерихме и у Садък; доста листове липсват от него.
— Сигурно ги е използвал за тайни съобщения до ихлатите. Пита ли го?
— Да, но нищо не признава.
— Нямаме нужда от признанието му. Дай ми неговия пергамент и лягай да спиш. Аз ще пазя, а като дойде време, ще ви събудя!
Жените изчезнаха, а мъжете отидоха да си почиват. Садък сигурно бе чул целия ни разговор и се чувстваше като на тръни. Проверих въжетата му и кърпата на устата. Беше вързан достатъчно здраво, а кърпата, въпреки че бе добре стегната, не затрудняваше дишането му.
Увих се в одеялото си, без да заспивам.
На разсъмване събудих англичанина. Персите също се събудиха и водачът им дойде при нас.
— Ще тръгваш ли, господарю? — попита той. — Кога ще се върнеш?
— Веднага щом се убедя, че ми се е удало да заблудя врага.
— Но то може да стане и чак утре!
— Така е.
— Тогава вземи брашно, месо и фурми със себе си. А ние какво да правим, докато се върнеш?
— Стойте си спокойно и по възможност излизайте от лагера колкото може по-малко. Ако все пак се случи нещо неочаквано или съмнително, обърнете се за съвет към моя Хаджи Халеф Омар, когото оставям тук. Той е верен, умен и опитен човек, на когото може да се разчита.
Промъкнах се още веднъж до Халеф, за да го осведомя за намерението си. Като се върнах, Линдси вече се бе приготвил, а видях, че и дисагите ни бяха добре натъпкани с хранителни запаси. След кратко сбогуване тръгнахме.
Пътят беше труден и ни трябваше доста време, докато преведем конете си през храстите и дърветата в тъмнината. Освен това трябваше да заобиколим, за да не ни забележат ихлатите. Накрая стигнахме долината, яхнахме конете и се понесохме напред. Не можехме да виждаме много далеч напред, защото мъглата се стелеше ниско над реката. Не след дълго на изток небето започна да просветлява и лек утринен вятър предизвестяваше настъпването на деня. След около пет минути стигнахме до мястото, където реката завиваше и бях поставил последния знак. Слязох от коня.
— Спираме ли? — попита англичанинът. — Защо?
— Тук трябва да изчакаме, за да разберем дали персите незабавно ще продължат пътя си, или първо ще претърсят терена наоколо и ще се натъкнат на нашите приятели.
— Ах! Умно! Well! Във всички случаи сме на разположение! Yes! Имаме ли тютюн?
— Ще видя.
Хасан Арджир-мирза — а може би хубавата му сестра? — бе проявил внимание, защото освен с храна бяхме запасени и с тютюн.
— Хубаво! Добре! Да запалим! Великолепно момче този мирза! — каза мистър Линдси.
— Вижте, мъглата се вдига и след две минути ще можем да виждаме чак до ихлатите. Трябва да се скрием зад завоя, иначе ще ни забележат и целият ни план ще отиде по дяволите.
Скрихме се зад острия завой на реката и зачакахме. Накрая видях през далекогледа си, че всичките трийсет ихлати се отправят на конете си към нас. Ние също яхнахме нашите и се понесохме бързо като вятър. Спряхме едва след около една английска миля и аз изрязах парче кора в ствола на една върба.
— Тези хора трябва да са много глупави, ако не забележат, че този знак е направен току-що — изръмжа Линдси.
— Да, юзбашията не е сър Дейвид Линдси-бей! Вижте, изглежда, оттук нататък реката описва много широка дъга, но зад планините на юг сигурно се извива обратно. Правата линия, свързваща двата й края, е най-малко осем английски мили. Дали да не поокъпем малко персите във водата?
— Съгласен съм, мистър. Но дали ще ни последват?
— Сигурно. Вдигнете торбите с храната нависоко!
— Но тук е дълбоко!
— Толкова по-добре. Да не би да се страхувате, че ще се удавите?
— Пфу! Нали ме познавате! Но ще повярват ли тези мъже, че мирзата е пресякъл реката с камилите си?
— Тъкмо ще проверим. Ако повярват, ще се хванат и на останалите ни номера.
Сплетох клонките на един див жасминов храст във формата на арка, накарах коня си да поскача малко наоколо, за да останат по земята достатъчно следи, а после го подкарах през водата. Англичанинът ме последва. Въпреки че вървяхме срещу течението и напорът на водата бе силен, стигнахме на другия бряг почти по права линия, където пречупих върховете на няколко храста, така че ясно да подчертават посоката на юг. Наоколо бе обрасло с буйна трева, а то ни бе от полза, тъй като щеше да попие отцеждащата се от нас вода.