Мадхим е представително градче на левия бряг на Тигър, на един час път северно от Багдад. Там е погребан имам Абу Ха-нифе, един от основателите на четирите ортодоксални направления на исляма. Към него се придържат целият молитвеник и ритуалите на османите. Първоначално върху гроба му е имало джамия, построена от селджукида Малек шах, но след като Сюлейман Първи завладял опърничавия Багдад, издигнал там дворец. Абу Ханиф бил отровен от мразещия го халиф Мансур. В днешно време хиляди шиити, ходят на поклонение на гроба му.
Докато стигнем до мястото, където се намираше бивакът на мирзата, изминаха два часа. Той много се учуди, като ме видя, но прие агата изключително сърдечно.
— Защо се връщаш и ти? — попита ме той после.
— Питай него! — отговорих аз, сочейки към Селим.
— Говори! — заповяда му Хасан. Агата извади писмото и попита:
— Господарю, ти ли написа това?
— Да, нали познаваш почерка ми! Защо питаш?
— Защото ми заповядваш да направя нещо, което нито съм очаквал, нито съм заслужил.
Жените седяха скрити зад клоните, за да видят Селим и чуят разговора ни.
— Какво не си очаквал? — попита Хасан Арджир.
— Че всичко, което съм спасил, трябва да предам на този чужденец.
— Този емир не е чужденец, а мой приятел и брат.
— А аз не съм ли твой приятел, господарю? Мирзата се стъписа, а после кратко отговори:
— Ти беше мой слуга, на когото се доверих, но кога съм ти давал правото да се наричаш мой приятел?
— Господарю, аз напуснах родината си, пожертвах бъдещето си, станах беглец, пазех и защитавах богатството ти! Като приятел ли съм се държал или не?
— Постъпил си така, както бих очаквал от всеки верен слуга и както щяха да постъпят всички тези други мъже. Думите ти ми причиняват болка, защото не съм предполагал, че ще смяташ задълженията си за заслуги. Не бях ли написал да се подчиняваш на този емир така, сякаш аз съм пред теб?
Гласът на мирзата звучеше много строго. Агата доста се смути, особено като забеляза жените, и се опита да намери извинение:
— Господарю, този човек ме удари, като ме срещна! — каза той. Мирзата ме погледна и се усмихна.
— Селим ага — каза той, — защо не го уби веднага? Как може да се оставяш да те обиждат! Защо те удари?
— Срещнахме се на улицата и аз му заповядах да се махне от пътя ми. Той не го направи, а ме удари в лицето така, че паднах на земята.
— Вярно ли е, емир? — попита ме мирзата.
— Така беше. Още не го познавах, а слугата ти не можа да го разпознае, защото беше с покривало пред лицето. Яздеше великолепен бял кон, на който беше сложил твоята яшма, и го помислих за могъщ господар. Заповяда ни да се дръпнем от пътя му, въпреки че имаше достатъчно място, а тонът му беше като на падишах. Познаваш ме, мирза. Обичам да бъда учтив, но когато и другите са учтиви с мен. Затова му отговорих, че има място. Той грабна камшика, нарече ме свиня и искаше да ме удари. Наистина в следващия миг се озова на земята, а после за съжаление със закъснение разбрах, че това е човекът, при когото ме изпращаш. Това е всичко, което имам да ти казвам. Говори с него и ако имаш нужда от мен, изпрати да ме извикат.
Отидох при конете, за да побъбря с Халеф.
След половин час Хасан Арджир-мирза ме потърси. По лицето му бе изписано дълбоко негодувание.
— Емир — каза той, — този час бе много мрачен за мен. Ще простиш ли на този непредпазлив Селим?
— Ако ти искаш, да! Какво реши?
— Той няма да се върне повече с теб.
— Така и предполагах.
— Ето ти списък на нещата, които съм му предал. Носеше го със себе си. Ще оцениш и продадеш предметите. Съгласен съм с всичко, което ще направиш, защото знам, че е трудно да се намерят купувачи за толкова кратко време. После ще освободиш слугите ми и ще им платиш толкова, колкото съм ти написал тук. Парите вече съм сложил в дисагите на коня ти. Кога трябва да тръгна за Кербела?
— Днес е първи мохарем, а на десети има празник. За да стигнеш от Багдад до Кербела ти трябват четири дни, а е добре човек да е там един ден по-рано. Значи на пети този месец е най-подходящото време.
— Тогава се налага да се крия тук още четири дни!
— Не. Ще се намери някое място в града, където ще можеш да се приютиш с хората си. Ще се погрижа за това! Ще задържиш ли нещата, които имаш при себе си сега?
— Не, те също ще бъдат продадени!
— Тогава по-добре още днес ми дай всичко, от което можеш да се лишиш, и ми кажи цената. В Багдад има много богати хора. Вероятно ще намеря някой персиец или арменец, който да купи всичко наведнъж.