Всяка година стотици хиляди поклонници се отправят на път към тези места, но преселението се усилва особено много, като наближи десети мохарем, денят на смъртта на Хюсеин. Тогава от иранското плато започват да слизат керваните с трупове на шиитските перси, афганите, белуджите, индийците и т.н. Отвсякъде мъкнат мъртъвци, карат ги дори с кораби по Ефрат. Обикновено труповете лежат на тях месеци преди отпътуването. Пътят на Кервана на смъртта е дълъг и изключително бавен. Зноят на юга изпепелява с горещия си дъх земите, през които трябва да се мине, и не е необходимо човек много да напряга фантазията си, за да си представи каква ужасна миризма се разнася от един такъв керван. Мъртъвците са положени в леки ковчези, които от горещината се разпадат, или са увити във филцови одеяла, които изгниват или се напояват с веществата, отделяни от разлагащите се трупове, затова не е чудно, че призракът на чумата, яхнал мършава кранта, следва по петите всяко от тези траурни шествия. Който ги срещне, бяга надалеч и само чакалите и бедуините се присъединяват към тях: едните, привлечени от миризмата на разложението, а другите, примамени от съкровищата, които керванът носи със себе си, за да ги предаде в края на пътуването си в ръцете на надзирателите на гробовете. Украсени с диаманти съдове, обсипани с перли платове, скъпоценни оръжия и предмети, огромни количества големи златни късове, безценни амулети и други подобни се пренасят към Кербела и Неджир бей, където изчезват в подземните съкровищници. За да бъдат заблудени бедуините разбойници, тези богатства се скриват в подобни на ковчези сандъци, но опитът е научил предприемчивите арабски племена как да направят безсмислена и тази предпазливост. При нападение те отварят всички ковчези и така безпогрешно намират съкровищата, които търсят. След това мястото на битката представлява хаос от повалени животни, избити хора, разпръснати останки от трупове и стъпкани остатъци от ковчези и самотният ездач отклонява коня си встрани, за да избегне дъха на чумата и заразата.
От само себе си се разбира, че по време на пътуването си Керванът на смъртта не бива да се приближава до гъсто населени градове. Преди керваните са можели да преминават през Багдад. Влизали са през Шедт Омер, източната порта, и още преди да напуснат града от западната страна, дъхът на чумата вече се разпростирал над резиденцията на халифите, епидемията започвала да вилнее и хиляди хора ставали жертва на мохамеданското безразличие, оправдаващо се с утехата, че всичко било «записано в книгата». В по-ново време нещата са се променили, а именно възхваляваният и в същото време отричан Мидхат паша сложил край на старите предразсъдъци и обичаи. Керванът на смъртта може да минава само покрай източната граница на града, а после да премине през Тигър по горния понтонен мост. Точно на това място го видяхме и ние.
Като се приближихме до мястото, усетихме непоносима миризма на чума. Авангардът на шествието тъкмо бе пристигнал и се готвеше да се разположи на бивак. В земята бе забито високо знаме с персийския герб (лъв с изгряващо зад него слънце). То представляваше центъра на лагера. Пешеходците седнаха на земята, ездачите слязоха от конете и камилите си, но натоварените с ковчезите мулета останаха така, както си бяха, в знак на това, че спирането е само за малко. След тях като огромен охлюв, движещ се по права линия по земята, приближаваше дългото, необозримо шествие. То се състоеше от кафяви, изсушени от слънчевия зной хора, седящи отпуснато върху животните, които яздеха или влачеха по земята изтощените си нозе, но в тъмните им очи гореше фанатизъм и без да се смущават от множеството зяпачи наоколо, запяха монотонните си пилигримски песни.
Бяхме се приближили толкова много до поклонниците, че вече седяхме непосредствено до тях, но колкото повече хора от кервана идваха, толкова по-пъклена ставаше смрадта, така че Халеф размота единия край на тюрбана си и закри с него носа си. Един от персите забеляза това и се приближи.
— Сак (Куче) — извика той, — защо си закриваш носа?
Тъй като Халеф не разбираше персийски, аз се заех да отговоря:
— Вярваш ли, че изпаренията от тези трупове са райски аромат?