— Наистина ли мислиш, че конят му е избягал?
— Не се и съмнявам.
— А вярваш ли, че Селим ага е способен да намери избягал в тъмното кон?
— Защо не?
— Дори и когато е отишъл много надалеч? Животното бе запенено и потънало в пот.
— За наказание го е пришпорил много силно. Моля те да подобриш мнението си за него!
— Ще стане, ако той се опита да прави по-малко тайни неща, отколкото досега.
— Ще му заповядам. Но ти помисли, че човек греши, само Аллах е всезнаещ!
С това напомняне разговорът ни приключи.
Какво трябваше да направя или по-точно — какво можех да направя? Бях напълно убеден, че този Селим ага крои някакво мошеничество. Сигурен бях, че тази нощ се бе срещал с мъжете, с които бе говорил в гробището на англичаните. Но как можех да го докажа? Бях капнал. Имах чувството, че костите ми са съвсем кухи и празни, а главата ми е огромен барабан, който кънти глухо. Забелязах, че постепенно силата на волята ми изчезва и бях безразличен към неща, в които иначе бих вложил цялата си енергия. Затова равнодушно приех молбата на Хасан Арджир, която приличаше на укор, и реших кротко да продължавам да бъда нащрек, доколкото ми е възможно.
Животните ни бързо напредваха през равния терен. Поклонниците, покрай които минавахме, се увеличаваха. Миризмата ставаше все по-непоносима и още преди обед съзряхме дългата линия на кервана да се появява на западния хоризонт.
— Ще ги заобиколим ли? — попитах аз.
— Да — отговори Хасан и по даден от него знак водачът сви встрани, за да се отдалечим от пътя на кервана.
— Сихди — каза Халеф, който непрекъснато ме бе наблюдавал, — лицето ти е посивяло, а около очите ти има сенки. Лошо ли ти е?
— Само ме боли главата. Дай ми вода от меха и шишето с оцета!
— Бих искал да можех да пренеса тази болка върху моята глава!
Добрият Халеф! Той самият не предполагаше какво му предстои. Ако моят Рих не бе превъзходен кон, нямаше да мога да издържа тази езда и щях да се срамувам от старото «Алое», което яздеше като унгарски пастир, на каквото въобще не бях очаквал, че е способна тази персийска богиня на милосърдието.
Най-сетне следобед видяхме да се появяват от дясната ни страна развалините на Ал Химар, които са само на една миля разстояние от Хила. Скоро се показа веригата възвишения, намиращи се пред Ал Муджилибех, а на юг — Амрам Ибн Али. Минахме през простиращите се на левия бряг на Ефрат градини край Хила и влязохме в градчето през един изключително неблагонадежден понтонен мост. То бе прочуто с лошата си слава на място с безброй насекоми, с безграничната си дори за Ориента мръсотия и фанатичното си до лудост население. Спряхме само колкото бе необходимо, за да удовлетворим купищата седящи край пътя просяци, и бързо продължихме нататък към Бирс Нимрод, Вавилонската кула,[58] намираща се на три и половина часа път югозападно от Хила. Тъй като този град заема средата на все още съществуващото поле с развалини, човек би могъл да си представи огромните размери на стария Вавилон.
Слънцето вече се спускаше към хоризонта, когато видяхме до развалините на Ибрахим Халил да се издига Бирс Нимрод, обграден от блатисти и запустели земи. Развалината на кулата сигурно в днешно време е висока най-много петдесет метра, а върху нея се забелязват отделни стълбове с височина около десет метра. Това е единствената все още стояща права отломка от «Майката на градовете», наречена Вавилон, но вече с голяма цепнатина в средата. Отново си спомних за думите на Уланд:
Само една висока колона е белег за изчезнал блясък, но вече има пукнатина и може да се срути с трясък.
Спряхме в подножието на развалината и докато другите се приготвяха да хапнат нещо за вечеря, аз се изкачих горе на платформата, за да хвърля поглед наоколо. Стоях горе сам; слънцето вече бе стигнало хоризонта, а лъчите му се сбогуваха с развалините на един изчезнал огромен град.
— Какво ли е представлявал Вавилон?
Разположен на Ефрат и разделен от него на две части, според Херодот градът е бил дълъг 480 стадия,[59] т.е. шестнайсет мили.
Обграден е бил от 50 лакътя дебел и 200 лакътя висок зид, който на определени разстояния е имал и кули за отбрана, а освен това е бил опасван и от широк и дълбок защитен ров, пълен с вода. Сто метални врати в зида са водели към града, а от всяка от тези порти към отсрещната е водела по една права улица, така че Вавилон е бил разпределен на съвсем симетрични квартали. Високите по три-четири етажа къщи били построени от тухли, слепени със смола. Сградите били с великолепни фасади и разделени една от друга с празни пространства. Морето от къщи било равномерно осеяно с широки площади и чудесни градини, в които двата милиона жители можели да се разхождат до насита.
58
Кулата на Нимрод. Според Стария завет той е основател на Вавилонското царство. — Бел. пр.