След като и Селим ага се сбогува с няколко почти враждебно изречени думи, малката кавалкада потегли, а ние гледахме след нея, докато можехме да я виждаме. Но после силите ми се изчерпаха. Изглежда, Халеф бе забелязал това преди мен.
— Сихди, ти залиташ! — извика той. — Лицето ти е алено-червено. Покажи ми езика си! Направих го.
— Той е съвсем посинял. Имаш лоша иситма.[63] Вземи лекарство и си лягай!
И бездруго трябваше да седна, защото отново ми се зави свят и не можех да стоя прав. Аз също сериозно се притесних. Пих вода с оцет и си направих оцетен компрес на главата.
— Мистър — каза Линдси, — вероятно няма да можете да дойдете с мен да търсим място, където може да се копае.
— Не, не мога.
— Тогава ще остана тук.
— Не е необходимо. Имам треска, а по време на пътуване това често се случва. Халеф е при мен. Можете да вървите, накъдето поискате, но не се отдалечавайте много, защото, ако се натъкнете на шиити, не отговарям.
Той тръгна с хората си, а аз затворих очи. Халеф седеше загрижен край мен и пръскаше оцет върху компреса ми. Не знам колко време беше изминало, когато чух стъпки, а веднага след това съвсем близо до нас един глас грубо попита:
— Кои сте вие?
Отворих очи. Пред нас стояха трима добре въоръжени араби без коне. Бяха груби хора със злобни лица, от които нищо добро не можеше да се очаква.
— Чужденци — отговори Халеф.
— Не сте шиити; от кое племе сте?
— Идваме отдалеч, отвъд Египет, и сме от племената на мугарибехите.[64] Защо питаш?
— Ти може и да си от мугарибехите, но другият е франк. Защо не става?
— Болен е, има треска.
— Къде са другите, които бяха с вас?
— Заминаха за Кербела.
— А другият франк, който ви придружаваше?
— Той е наблизо с хората си.
— На кого е черният жребец?
— На този ефенди.
— Дайте ни го, а също и оръжията си!
Той се приближи към коня и хвана юздата му, но, изглежда, това беше доста добро средство срещу треска, защото тя изчезна в миг и аз скочих.
— Стой, първо трябва да си поговорите малко с мен! Ако някой пипне коня, го чака куршум!
Мъжът бързо отстъпи назад и страхливо погледна към револвера, който насочих към него. Тук, близо до град като Багдад, изглежда, този вид оръжие вече беше познато и се страхуваха от него.
— Пошегувах се — каза той.
— Шегувай се с когото си искаш, но не и с нас! Какво търсиш тук?
— Видях ви и мислех, че мога да ви бъда полезен.
— Къде са конете ви?
— Нямаме.
— Лъжеш! По гънките на дрехите ти виждам, че си яздил. Откъде знаеш, че тук има двама франки?
— Чух от поклонниците, които са ви срещнали.
— Пак лъжеш. На никого не сме казвали какви сме.
— Щом не ни вярваш, тогава ще си вървим.
Те си тръгнаха, но хвърляха алчни погледи към конете и оръжията ни и изчезнаха зад купищата развалини.
— Халеф, не им отговори особено умно — казах аз. — Ела да видим дали наистина са се отдалечили.
Последвахме непознатите, но бавно, защото, след като гневът ми бе преминал, слабостта ми отново се възвръщаше и пред погледа ми всичко така се завъртя, че не можех да виждам ясно и най-близките предмети.
— Виждаш ли ги? — попитах аз, като минахме от другата страна на развалините.
— Да, ето ги там, тичат към конете си.
— Колко са животните?
— Три. Нима не ги виждаш, сихди?
— Не, вие ми се свят.
— Сега ги яхват и препускат в галоп. Аллах иллях, по-нататък има цял отряд. Изглежда, чакат тях.
— Араби ли са?
— Не мога да ги различа. Много са далече.
— Иди да донесеш далекогледа ми!
Докато той тичаше към жребеца ми, аз се мъчех да си спомня къде бях чувал гласа на арабина, който бе разговарял с нас. Този суров, дрезгав тембър ми се струваше познат. Тогава Халеф се върна и ми подаде далекогледа, но пред очите ми се спусна кървавочервена, виеща се мъгла и с наблюдението трябваше да се заеме той. Мина известно време, докато се оправи с тръбата, но след това извика:
— Перси са!
— Ах! Можеш ли да различиш някое от лицата?
— Не. Другите вече ги настигнаха и продължават нататък.
— Препускат бързо на запад, нали?
Халеф потвърди и сега аз взех далекогледа. Пристъпът на виене на свят бе отминал.
— Халеф — казах аз, — тези перси са преследвачите на Хасан Арджир-мирза. Селим ага се е съюзил с тях. Вчера през нощта го нямаше, търсил ги е, за да им предаде, че ще се разделим тук, до Бирс Нимрод. Тези тримата бяха изпратени да разберат дали Хасан Арджир е тръгнал и сега ще бързат да го нападнат, преди да се е приближил до Кербела.