— О, сихди, това е ужасно! Трябва да ги настигнем!
— Разбира се. Бързо приготви конете!
— Да отида ли да извикам англичанина? Видях, че тръгна по посока на мястото, което ти наричаш Ибрахим Халил.
— Ще трябва да се откажем от помощта му, защото ще изгубим много време. Побързай!
Вдигнах далекогледа и много ясно видях, че групата бързо препуска на запад. После откъснах от бележника си един лист и написах няколко реда, за да уведомя англичанина за случилото се и за моите намерения. Съветвах го да напусне Бирс Нимрод и да изчака завръщането ни до канала Анана, защото тук до кулата би могло да се очаква нападение, ако не успеем да отклоним разбойниците. Мушнах бележката в една пукнатина в тухлите, така че щом се върне Линдси, веднага да я забележи. После яхнахме конете и препуснахме. Почти невероятна е властта, която духът има над тялото. Неразположението ми напълно бе изчезнало, нямах температура, а погледът ми беше бистър. Стигнахме до пътя на поклонниците. Минавахме край изостанали от кервана хора, които, ругаейки, се отдръпваха, префучавахме край просяци, на чиито умолителни жестове изобщо не обръщахме внимание. Приближихме до… ах, там беше паднало едно умряло муле, а двама нещастници се мъчеха отново да увият полуразпаднал се човешки труп в прогнило филцово одеяло. От него се разнасяше ужасна миризма. Обхвана ме непреодолимо отвращение, от което всичките ми вътрешности се обърнаха и не можах да го преодолея.
— Сихди, как изглеждаш само! — извика Халеф и хвана юздата на коня ми. — Спри, иначе ще паднеш!
— Напред!
— Не! Спри! Очите ти гледат безжизнено, като на умопомрачен! Залиташ!
— Само напред… — Исках да извикам тези думи, но не ги чух, не можах да ги изговоря, само изпелтечих някакви неразбираеми звуци, но въпреки това продължавах да пришпорвам коня с най-голяма бързина. Но това не продължи дълго, защото изведнъж, се почувствах така, сякаш бях взел силно средство за повръщане. Трябваше да се подчиня на непреодолимото дразнене и да спра. Като видях слузестата жлъчна течност, която повърнах, и като взех под внимание обстоятелството, че всичко това не ми бе причинило абсолютно никаква болка в стомаха, ме обхвана смъртен страх.
— Халеф, бягай! Остави ме!
— Да те оставя ли? Защо? — попита той изплашен.
— Имам… чума!
— Чума ли? Аллах керим! Наистина ли, сихди?
— Да. Мислех, че е треска, но сега виждам, че е чума.
— Ел таун, ел юмурджак — чумата! Аллахи уаллахи, това е страшно, това е ужасно!
— Да. Заминавай, потърси англичанина! Той ще се грижи за теб. Ще го намериш или в Бирс Нимрод, или при канала Анана.
Казах тези думи, пелтечейки. Но вместо да се отдалечи, Халеф хвана горещата ми ръка.
— Сихди — каза той, — вярваш ли, че ще те оставя?
— Върви!
— Няма! Проклятието на Аллаха ще ме погуби, ако те изоставя. По зъбите ти има тъмен налеп, езикът ти пелтечи. Да, това е чума, но аз не се страхувам. Кой ще бъде при моя сихди, когато страда! Кой ще го благослови, като умре! Ефенди, о, мой ефенди, душата ми стене, а очите ми плачат! Ела, хвани се здраво за седлото, ще намерим някое място, където да мога да се грижа за теб.
— Наистина ли ще го направиш, мой верен Халеф?
— Кълна се в Аллаха, господарю! Няма да се отделя от теб!
— Ах, никога няма да го забравя. Може би ще издържа. Хайде да настигнем персите!
— Сихди, сега не…
— Напред!
Пришпорих жребеца с пети, а Халеф, ще не ще, ме последва. Скоро обаче се наложи конят ми да забави ход, защото отново започна да ми притъмнява пред очите и трябваше да се оставя на Халеф, който без много приказки пое водачеството. Всяка крачка на коня ми действаше като удар с юмрук по главата. Не виждах кого срещаме, но не изпусках юздите на жребеца и се държах здраво за седлото с две ръце.
Така след дълго, много дълго време най-сетне настигнахме кервана и аз събрах всички сили, за да се опитам да различа отделните групи в него. Преминахме край него безмълвно, през адските заразни изпарения, но не забелязах търсените от нас хора.
— Не ги ли видя, Халеф? — попитах аз, като стигнахме до началото на шествието.
— Не.
— Тогава завий наляво и се връщай в същата посока назад. Не може да са се отклонили. Виждаш ли птици над Кервана на смъртта?
— Да, лешояди, господарю.
— Търсят мърша и надушват труповете. Гледай внимателно дали някой от тях няма да се отклони наляво в нашата посока! Аз съм безпомощен. Осланям се изцяло на теб.
— Ами ако се стигне до битка, господарю?
— Тогава душата ми ще надвие болестта. Хайде напред!