Докато дойдат на себе си да видят какво да правят, край вадата на бостана пак зашумоля буренакът, скритият там заби по земята пак сигнал. Низамите, всички из едно, притиснаха до рамо пушки и отново полето заеча от гърмежи. — Каквото ще да е! Нищо срещу пушката на мюсюлманина не е устояло. Когато пророкът е бягал от Мека, задето месецът е осветявал пътя му през пустинята, крилатият змей е сторил клетва пред дявола да угаси небесното светило. Оттогава всяка година се надвеся той над небото и всяка година с гръма си правоверните го повръщат назад. Един гяурин и от крилатия змей ли ще бъде по-юначен!… И един през други те се надпреваряха да гърмят; куршумите свиреха над мътната река и из бостана, а незнайният гяурин, изправен там сред лехите, от всеки нов удар само се поклащаше изтежко, с разперени насреща им ръце, като че иска да им каже: „Стреляйте, колкото искате, ей ме на! От вашите куршуми не искам и да знам…“ Това още по̀ дразнеше низамите и колкото стреляха, толкова повече им се отваряше охота да стрелят. Те се забравиха. Всичко, каквото им се беше набрало днес на душата — дето бяха се ядосвали, дебнали и търсели, — тука по вечеря искаха да си го изкарат.
Нощта вече беше прибулила наоколо. Зад Жеравени се показа бледният месец. Подплашен сякаш от гръма и той, назърташе през планинските върхове да види що става надолу из полето.
Няколко куршума се спревариха пак един след други и през сред раздраха ямурлука на незнайника в бостаня. Чаушинът сне пушка от рамо, повгледа се още по-втренчено и махна на другите с ръка да спрат малко. Той разбра каква е работата. — Както вървяха гузни и само дебнеха и се озъртаха от сутринта още, в постоянното си дебнене и озъртане цял ден, те взеха бостанското плашило за комита и откриха срещу него огън, като да бяха налетели на същинска чета. Но подхванали веднъж боят, макар с плашило, низамите не можаха сами себе си да спрат. — И бостанските плашила на гяурите, и те ли кървави байраци развяват в ръце? Отде тази червена дрипа и тука? — Че и там край вадата буренакът шумеше — кой биеше сигнал?… И едвам спрели, излезе всеки от пусията си на открито и отново се започна боя с все сила. Гърмежите пращяха, подемаше ги отзад планината, отекваха се насреща в Черна гора и полето от край до край ечеше.
Куршумите раздраха ямурлука на плашилото, от едната страна се откъсна пешът, от друга провиснаха дрипи, най-сетне и двете ръце с червената дрипа се завъртяха, смъкнаха се надолу и голият кол щръкна. Тогава като на пристъп се втурнаха низамите, прецапаха реката, след тях по камъните на прехода се прехвърли и Чаушина и всички запрескачаха ниския плет на бостаня. Като че силен и упорен враг лежеше там сред лехите повален. Едни не могат да търпят, затекоха се да го видят по-скоро. Други с Чаушина се отбиха към буренака. — Един на три крака кожа и кокал кон се беше завалил в пресъхналата вада и с усилие тупаше с предния си крак да стане. Тази кранта — ранили са я, паднала във вадата и никой не я видял да я доубие. Само ги изплаши и тя… Низамите с Чаушина възвиха към лехите, наобиколиха всички направеното на решето плашило и червената дрипа, огледаха ги и хвана ги яд за уплаха и шума, който само вдигнаха нахалост. Някой се изплю сърдито, други изпсува настрана… Като нямаха на кого да си изкарат, низамите се извърнаха към вадата, вдигнаха пушки и с няколко куршума доубиха ранения кон.