ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
СВЕТЪТ Е ПО-СЛОЖЕН, ОТКОЛКОТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ
(ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ)
Вярвам ли в това, което съм написал?
В предишните части на книгата изложих основно фактическия материал от научните изследвания на човешките очи, както и от разговорите с лами, гуру, свами и учени от Изтока.
Когато анализът приключи и бяха направени изводите, неволно започнах да се съмнявам в получените сведения — твърде необичайни, те изобщо не се побираха в съзнанието ми. Ако се има предвид изложеното no-горе, трябваше да се признае съществуването на Генофонда на човечеството, зависимостта на нашата цивилизация от последното послание SoHm, наличието на особена форма на живот във финия (Онзи) свят т.н. Напълно основателно пред мен възникна въпросът вярвам ли в това, което съм написал.
Възглед на учен материалист
През двадесетгодишната си кариера се изградих като типичен учен материалист. Започнал изследванията си още в студентския кръжок към катедрата по анатомия на медицинския институт, постепенно усвоих редица дисциплини (анатомия, хистология, хистохимия, биохимия), които по-късно, когато станах хирург офталмолог, бяха много полезни в научните ми изследвания. Нашата група създаде трансплантационния материал алоплант, стимулиращ регенерацията на собствените тъкани на човека (кръвоносни съдове, епител, роговица, кожа и др.). Преди нас никой не бе успял да го постигне. Възможността да се „отглеждат“ човешки тъкани откри принципно нови перспективи пред хирургията, като позволи да се оказва помощ на безнадежден дотогава контингент от болни. Към нашите изследвания беше проявен интерес в над 35 страни, а новите операции с алоплант започнаха да се разпространяват по света. Това направление в медицината, създадено на базата на изключително материалистични подходи в науката, въпреки всичко имаше два трудно обясними момента.
Първият беше феноменът на незабавното положително въздействие на трансплантанта, особено при очните операции. Помня възрастна италианка, която оперирах с алоплант във връзка с пигментен ретинит (кокоша слепота). Пациентката, която в продължение на пет години едва различавала светлината от тъмнината, три-четири часа след операцията започна да брои пръстите на ръцете ми от три метра разстояние. Това не можеше да се обясни с регенерация на тъканите, защото за подобно нещо са необходими най-малко един-два месеца. Единственото що-годе подходящо обяснение можеше да бъде биополевото въздействие на трансплантанта. Очевидно присаждането на алоплант предизвикваше реакция на клетките, чието биополе влияеше положително върху ретината на окото. Оскъдните ни знания за биополето обаче не даваха възможност да се анализира този феномен.
Вторият трудно обясним момент бяха резултатите при операции с алоплант на рак на клепачите. Този вид рак след различни методи на лечение дава до тридесет и повече процента рецидиви на тумори, с разпространение на заболяването по лицето и метастази в мозъка. Най-често настъпва смърт. След като започнахме операциите с алоплант, опасявахме се, че той ще стимулира нарастването на тумора. Нямахме обаче друг изход, тъй като трябваше с нещо да се закрие значимият тъканен дефект, получаващ се след отстраняването на тумора. Бяхме оперирали вече 183 пациенти, когато проверихме резултатите за срок от над осем години. Те се оказаха неочаквани — рецидивите на рака бяха намалели от 30% на 1,2%.
Как да се обясни явното положително въздействие? Неправомерно би било да предположим, че по време на операцията сме отстранявали рака напълно, до последната клетчица, тъй като в много случаи той даваше метастази в костта и пълното му премахване беше технически невъзможно. Тогава защо раковите клетки не се увеличаваха отново?
Някакви обяснения биха могли да се намерят от гледна точка на това, че увеличаването на нормалните клетки на пациент, стимулиран с алоплант, въздейства конкурентно върху разрастването на рака, като го „побеждава“. Открихме отделни доказателства в експериментални изследвания, но не можахме изцяло да осъзнаем причините за деградацията на раковите клетки. Напълно неразбираемо беше, че загиваха не само раковите клетки, които са в контакт с регенериращи нормални клетки, но и раковите клетки, разположени сравнително далеч от регенериращата се тъкан на пациента. Натрапваше се изводът, че растящите нормални клетки притежават силно биополе, действащо убийствено върху патологичните ракови клетки.