По принцип в науката е известен ефектът на положителното въздействие на биополето на нарастващите клетки при лечението на различни болести. Доктор Цзян от Хабаровск създаде апарата „Биотрон“, с който облъчва пациенти с биополето на растения в процес на растеж. Видях една от неговите пациентки и констатирах, че лечението е било напълно ефикасно за нея. Може да се предположи, че растящите клетки имат несравнимо по-силно положително биополе в сравнение с обикновените клетки на организма. Че биополето на растящите нормални клетки на човека, стимулирани с алоплант, е в състояние да въздейства върху организма по-силно, отколкото биополето на чуждите за него клетки на растения.
Възникна изкушението да се използва биополе на растящи клетки на човек за лечение на метастазиращи форми на рака. Как обаче да се достави тази „информация“ до всяка метастазираща ракова клетка? В процеса на нашите изследвания се появиха много варианти, но… както винаги става в науката, от идеята до прякото й клинично осъществяване има голяма дистанция. Установихме, че катастрофално не ни достигат знания за човешкото биополе, че и в научната литература почти няма подобни сведения.
Нима трябва да се обръщаме към всевъзможни магове, вълшебници, магьосници и екстрасенси? За съжаление, сред нас има твърде много шарлатани.
Съвременната европейска наука едва започва да осъзнава необходимостта от изучаването на човешкото биополе. В същото време в страните от Изтока (Индия, Непал, Тибет и др.) биополевите методи от древни времена се използват за лечение. За европейската медицина понятия като „енергийни стълбове на организма“ са абстрактни и неразбираеми, а за тибетската — свещена хилядолетна традиция.
Ученият може да тръгне по два пътя: от една страна, подробно да изучи тибетската медицина и да стане неин ревностен привърженик, а от друга, да обърне внимание само на принципните моменти в нея, а основният си изследователски плам да насочи към общите моменти във функционирането на психичната енергия, душата и духа, за да може от общи позиции да се приближи към решаването на конкретен проблем.
В моя научен път винаги съм ползвал втория подход, т.е. от общото към частното. Затова, след като целта ни беше решаването на конкретни медицински проблеми — преди всичко на рака, волю-неволю пристъпихме към психоенергетиката и свързаните с нея проблеми за произхода на човека и мирозданието. Освен това, както бе посочено вече, друго наше научно направление — офталмогеометрията, също доведе до необходимостта по-подробно да се изучат изворите за произхода на човечеството.
Така двата подхода ни доведоха до експедиционните изследвания в Индия, Непал и Тибет. Преди експедицията изобщо не се бях замислял, че по волята на съдбата ще навлезем в областта на окултните науки и от научна гледна точка ще анализираме религиозните данни.
Когато по време на експедицията получихме сведения за Генофонда на човечеството и последното послание SoHm, аз се изплаших. Свикнал да работя в областта изключително на материалистичната наука, още повече всекидневно правейки хирургични операции, при които няма място за пространни размишления, неволно почувствах, че съм на път да се приобщя към хората, изповядващи всевъзможни окултни и езотерични науки. Никога не съм се отнасял сериозно към такива люде, но се оказах принуден да анализирам онова, за което объркано говорят те. Свикнал съм през целия си живот да доказвам правотата на научните си изводи пред учени, чийто консерватизъм не предизвикваше никакво съмнение, като дори си мислех, че консерватизмът е нещо добро, тъй като в спора се ражда истината.
Той ще повярва в закона на Нютон, когато ябълката падне на главата му.
След публикуването на основните резултати от експедицията във вестник „Аргументи и факти“ получихме много писма. Бяха ни писали и солидни учени. Колкото и да е странно, повечето от тях с доверие се отнесоха към данните от експедицията. А и на няколкото пресконференции, по време на които демонстрирахме видеоматериали, по-голямата част от изказалите се учени доброжелателно и положително оцениха резултатите. Те се оказаха в състояние да възприемат нещо, което трудно се побира в главата — например съществуването на живи представители от предишни цивилизации в състояние на сомати. И то при положение, че не можахме да представим преки доказателства, а оперирахме с логически построения и косвени факти. Хората вярваха на логиката и вътрешно разбираха, че човек е само малка частица от вселенския живот, а не господар на природата, че не му е подвластно да бъде в пряк контакт с Генофонда на човечеството, чието създаване като система, пазеща живота на Земята, е определено преди всичко от греховността на самия човек.