Това се оказа неочаквано за мен, тъй като си мислех, че ще се сблъскам с пълно неразбиране и отрицание, с разгромяващи статии и обвинения, че ми хлопа дъската. Само булевардното вестни-че „Воскресная“, което се купува заради телевизионната програма, периодично публикуваше за нашата експедиция статии, злобно предъвкващи неабсолютната доказаност на някои наши данни. Дори ме обвиниха, че съм откраднал хипотетичния лемуро-атлант от художника, нарисувал го всъщност по мой ескиз. Умея да рисувам, но съзнавах, че професионалист ще го направи по-добре. С този художник — В. Куприянов, дълго се смяхме над това как са искали да ни скарат. Причината за озлоблението се изясни по-късно: вестникът е искал от самото начало да има изключителното право върху материалите от нашата експедиция, а ние ги дадохме на най-популярния руски вестник „Аргументи и факти“.
Оттам много руски вестници, а и различни други издания в света подхванаха темата. И в нито едно от тях нямаше охулване, критиката no-скоро имаше конструктивен характер. Най-често пишеше, че психоенергийната бариера в пещерите може да се обясни с вредните изпарения, че изследванията за произхода на човека ще навредят на репутацията ми на учен хирург и т.н.
Защо все пак консерваторите в науката отминаха толкова удобната мишена, каквито бяха нашите изследвания в Тибет? Причина-та е, че проучванията ни върху произхода на човечеството не засягаха лично когото и да било от учените, опровергавайки негови данни. Ученият се превръща в консерватор, когато от успехи в научната кариера се гаавозамайва и смята постигнатото за абсолютна истина (а както се знае, такава няма). Той посреща на нож всички опити, допълващи или опровергаващи неговите данни, защото изглежда, че в такъв случай животът му е минал напразно, а на него много му се иска да остане вечен хегемон в науката. На подобен консерватор не му идва наум, че науката е динамичен процес в безкрайното информационно пространство на знанията, а неговите изследвания също биха били полезни, ако са дали тласък на нови търсения.
Друг тип учен консерватор е Тома Неверни, който ще повярва в закона на Нютон само ако ябълката падне на главата му. Той е в състояние да възприеме само пряко доказателство, като например измъкнат от сомати-пещера и оживял пред всички атлант. Но и в този случай ще бъде обхванат от куп съмнения — атлант ли е този и т.н. Такъв тип учен консерватор не е способен да владее научната логика и не може да организира косвените сведения в стройна верига, да разбере, че добрата хипотеза е наполовина свършена работа, тъй като му дава възможност да провежда целенасочени търсения, изпреварващи времето си. Например, няма кой знае колко много преки доказателства за теорията на относителността на Айнщайн, но тя отдавна е в основите на усвояването на Космоса. По същия начин хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството може да стимулира целенасочени изследвания за полевите въздействия върху обмяната на веществата, за разработване на нови способи за консервация на органи, за изясняване ролята на водата в човешкия организъм, за използване на психичната енергия в различни отрасли и т.н. Колкото до Тома Неверни в науката, най-добре е просто да не бъде забелязван и да не се хабят сили да му се доказва това, което той биологично не е в състояние да възприеме.
На последния, трети тип учен консерватор, консерватизмът е продиктуван от финансовата страна на въпроса. На такива учени постоянно се натъквахме, докато внедрявахме алопланта в различни страни по света. Например на болни с диабетично поражение на очите добре се отразяват операциите с този препарат и внедряването им е много важно за тях. Но… тогава ще загубят част от приходите си фирмите, които произвеждат слабо ефективните очни капки, лазери и какво ли още не. Мастити учени консултанти, получаващи пари от тези фирми за научно обосноваване на продукцията им, моментално ще започнат с пяна на уста да доказват неефективността и вредността на алопланта, тъй като разбират, че внедряването му ще ги удари по джоба. За щастие, хипотезата за Генофонда на човечеството има повече вселенски характер и затова е извън полезрението на комерсиализираните учени. Ще мине обаче известно време и на основата на тази хипотеза ще бъдат създадени нови апарати и способи за лечение, които ще отхвърлят старите. Точно тогава на убийствена критика ще бъдат подложени не само тези способи, но и породилата ги хипотеза.