На всички подобни, с които все пак ми се налагаше да общувам, задавах въпроса откъде черпят знанията си. Това ги изненадваше и те не можеха да ми отговорят. Всички искаха само едно — да им вярват беззаветно. Но… така не става.
Сред шизофрениците и шизоидите се срещаха немалко „контактьори“. Един от тях беше сънувал космически кораб, пилотиран от хора, приличащи на нашия хипотетичен лемуро-атлант. Друг имал видение, че след контакт с Висшия разум са го пратили в пещера, където е бил в контакт с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Трети също бе имал телепатичен контакт с древни хора в пещери и т.н.
Понякога шизоидите правят впечатление на умни хора, но постепенно се изяснява, че не са способни за научен анализ, логически построения и грижливо събиране на факти. Ръководят се от някакви дълбоки чувства, които възникват у тях при сблъсък с нещо необичайно, като искрено вярват в правомерността на чувствата си. От материалистична гледна точка шизофрениците и шизоидите са болезнено и ненормално явление. Може би пък ние, обикновените хора, не ги разбираме? Може би те са духовно по-издигнати?
В съответствие с религиозните данни човечеството вече е преминало крайната точка в развитието на материалното начало и е започнало да се изкачва към духовното развитие. Всяка еволюция обаче има несполуки и грапавини. Мисля, че шизофрениците и шизоидите са такива „несполуки“ в еволюционното развитие. При тях наистина съществува духовно начало, но то не носи полза, а no-скоро ущърб. Тези „жертви на еволюцията“ са способни да чувстват нещо дълбочинно-духовно, но не осъзнават смисъла и значението му.
В еволюционен план шизофрениците са съпоставими със страдащите от прогресиращо късогледство. Сега в света върви еволюционен процес на пренастройване на човешкото око предимно за гледане наблизо, което е по-целесъобразно в съвременните условия, тъй като наблизо късогледият вижда по-добре. При някои обаче късогледството има прогресиращ характер, т.е. всяка година се добавят нови и нови диоптри. Това вече е болест, която трябва да се лекува. Те вероятно също са своего рода „жертви на еволюцията“.
Възможно е някога хората от нашата цивилизация също да достигнат такова равнище на духовно развитие, каквото са имали атлантите и лемурийците, но сега по-често се сблъскваме с еволюционни жертви във вид на шизоиди и шизофреници. И само отделни индивиди по изключение имат високи духовни способности.
Духовно издигнати хора
Последното послание SoHm, както вече отбелязах, прекъсва връзката на нашата цивилизация с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) и заставя хората да се самореализират. Само единици обаче имат способността да се настройват на неговата честота и да получават знания оттам. Както, е известно, тези хора се наричат Посветени. Има немалко примери за такива хора: в Изтока, Е. Блаватская, Л. Толстой (както смята Саи Баба), Н. Рьорих, А. Бейли и др.
Закономерно е да се запитаме — може ли да се вярва на Посветените? За нас това е от особено значение, тъй като заключенията ни до голяма степен са базирани върху данните, получени от тях. Затова въпросът вярвам ли в това, което съм написал, в значителна степен е съпоставим с въпроса вярвам ли в данните на Посветените.
Да обсъдим например Елена Блаватская, на която често се позовавах. Откъде има такива огромни знания? Този въпрос интересуваше не само мен. А. Степанов от Самара ми изпрати писмо, в което имаше сведения за заседанието на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на XIX век негов член с фамилия Ходгсън е бил изпратен в Русия, за да изучи „феномена Блаватская“. Направеният извод е следният: „Елена Блаватская е най-образованата, остроумна и интересна измамница в света“.
Разбира се, лондонските научни дружества, включително и посоченото, са твърде представителни. Но колкото по-представително е едно научно дружество, толкова по-голяма е съблазънта на членовете му да абсолютизират знанията си и да застават на позициите на най-закоравелия консерватизъм. Ходгсън също не е чужд на тази съблазън, обвинявайки Блаватская в измама, тъй като нейните знания излизат извън рамките на неговите представи на кон с капаци. Той, разбира се, не може да допусне, че Блаватская е сто пъти по-умна от него. Не се досеща и да направи паралел между нейните данни и религията, че в много страни от Изтока имат същите представи за мирозданието и антропогенезиса. Изминал е почти век от онова време, но кой знае нещо за Ходгсън? Почти никой. А за Блаватская са чували всички.