Генофондът на човечеството
И така, въз основа на получените по време на експедицията данни стигнахме до предположението, че на Земята съществува Генофонд на човечеството, в който са съхранени хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са били подложени на консервация за хиляди и милиони години, но могат да излязат от това състояние и в случай на глобална катастрофа да възродят земния живот, а при регрес на човешкото общество да насочат развитието му по пътя на прогреса, използвайки древните знания.
Значение на Генофонда на човечеството
Ако се опираме на сведенията от религията и Посветените, човекът на Земята е възникнал чрез уплътняване на духа. Хората от първата раса са били все още ангелоподобни. Те постепенно са се уплътнявали и са достигнали достатъчна плътност при третата раса (лемурийците), още по-голяма — при четвъртата (атлантите), и най-голяма — при петата (нашата цивилизация). Създаването на човешкото тяло във физическия свят (чрез уплътняване на духа) е резултат от огромната и продължителна еволюционна дейност на природата.
Човечеството не е застраховано срещу геоложки и космически катаклизми, както и от социални противоречия, които при достатъчно развитие на науката и техниката могат да доведат да глобална катастрофа и самоунищожаване. В случай на пълно унищожаване на човечеството отново ще бъде необходима огромна еволюционна дейност на природата за ново създаване на човека чрез уплътняване на духа. Затова по-логично е да се изгради предпазваща система — Генофонд на човечеството, отколкото да се повтаря огромната еволюционна дейност на природата.
По литературни данни прецеденти за възможна гибел на човечеството започват да се появяват още на етапа на лемурийската цивилизация. Дали Генофондът е бил създаден точно тогава? Преки указания за това не открихме нито в религиозните, нито в литературните източници. Налице е обаче впечатлението, че първичният Генофонд в създаден именно по онова време, защото има натрупани немалко сведения, че в съвременния му вариант присъстват и лемурийци. Тези хора с огромен ръст, в съответствие със съобщеното от Посветените, се намират не само в пещерите в състояние на сомати, но и съставят основата на загадъчната страна Шамбала. Но за това по-късно.
По време на атлантите Генофондът се е попълвал с атланти, а хората от нашата цивилизация са могли да го попълват предимно на ранните етапи от развитието си, тъй като действието на последното послание SoHm е довело до деградация на „третото око“, необходимо за изпадането в дълбоко сомати.
Оттук следва, че Генофондът на човечеството, запазвайки представители на трите последни раси (лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация), е най-древният феномен на Земята, обхващащ няколко милиона години. Очевидно сомати е толкова съвършено творение на природата, че позволява хората да се съхранят продължително време. Нито един от източните духовници, които ни разказваха за сомати, не спомена, че има ограничение във времето.
В литературата също се срещат преки указания за създаването на Генофонда. Според Блаватская това е направено по заповед на Ахурамазда — твореца на материалния свят. Той наредил на Има — духа на Земята, символизиращ трите раси, да създаде Вара („ограденото място“ или „вместилището“, или Арчха). Вара тя нарича местата за сомати, т.е. местата на Генофонда на човечеството. Тя сочи, че Ахурамазда заповядал във Вара да се занесе „семето“ на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите и най-добрите, както и „семето“ на всякакъв род добитък, за да се съхранят, докато хората пристигнат във Вара.
Изразът „Генофонд на човечеството“ („Gene Pool of Humanity“) беше предложен от нас. Никога и никъде не сме чували подобен израз. Независимо от това всички разпитани лами, гуру, свами и хора, които биха могли да се смятат за Посветени, чудесно разбираха какво точно наричаме Генофонд на човечеството. Създаваше се впечатлението, че те просто знаят за него, но не използват същия израз. На прекия въпрос дали съществува Генофонд, в повечето случаи те отговаряха утвърдително.