В потвърждение на казаното ще приведа част от моя разговор с вече споменатия руски духовник, нарекъл източника на огромните си познания „знанието“.
— Скъпи настоятелю, стигнахме до извода, че на Земята съществува Генофонд на човечеството. Какво мислите по този повод? — попитах аз.
— Да, Генофондът на човечеството съществува. Това е обективна реалност и необходимост — отвърна настоятелят.
— Откъде знаете за него?
— Имам си „знанието“.
— Разказвали ли сте на някого за него?
— Не.
— Защо?
— Защо им е на хората да знаят? То е много свято, а те не са съзрели да разберат ролята му.
— А тя каква е? — попитах.
— Да съхрани живота човешки на Земята — отвърна настоятелят.
— Какъв е съставът на Генофонда на човечеството?
— Основата му е от лемурийци. Има и много атланти, но ролята им, макар че са повече, е значително по-малка от тази на лемурийците. Ако Генофондът бъде изискан, именно лемурийците ще спасят човечеството, защото те са най-високоразвитите хора на Земята.
— А хората от нашата цивилизация?
— Те също частично влизат, но ролята им не е голяма. Нашата цивилизация е сляпо разклонение, несполука на антропогонезиса. Хората са бездуховни, зли, не са за Генофонда на човечеството.
— С други думи, в Генофонда такива не вземат. Смея да предположа, че само древните представители от нашата цивилизация са могли да влязат в него, тъй като на ранния етап духовността все още не е била изгубена. Нали главното условие за изпадане в състояние на дълбоко сомати е пречистването на душата от отрицателна психична енергия, в частност, чрез състраданието. Трудно е да си представим например „новия руснак“, който би пречистил душата си чрез състрадание поне към онези старци, от чиито джобове ежедневно измъква пари чрез убийствените цени на основните видове продукти — казах аз.
— Нашата цивилизация — проговори настоятелят — е несполучлив експеримент. Човекът не е успял да устои пред користта, завистта, алчността и ненавистта дори в условията на самореализация, когато е отделен от древните знания. Цивилизацията ни трябва да загине като несполучлива…
— Да, над света и особено над Русия е надвиснала негативна аура. Като че ли с наслада се обявяват криминални случаи, в много филми се насажда култ към насилието, измамата и развратът станаха норма на живот. Ламите ми казваха, че негативната аура може да доведе до космически и геоложки катаклизми на Земята. Така ли е?
— Примери има много. Да вземем земетресението в Армения по време на арменско-азербайджанския конфликт. Негативната аура над Земята ще доведе или до унищожителен катаклизъм, или просто някой ще натисне ядрения спусък. Нашата цивилизация скоро ще загине, несполучлива е …
— И тогава… ще бъде изискан Генофондът на човечеството — промълвих аз.
— Да… когато условията на Земята станат годни за живот.
Но значението на Генофонда не се свежда само до осигуряване живота на Земята, но и до използването му за насочване на човечеството по пътя на прогреса чрез пророците. Кой може да каже, че ролята на Буда, Исус, Мохамед и Мойсей е незначителна? Всеки от пророците е оказал толкова голямо влияние върху хората, че човечеството дори се е разделило според принципа на въздействието им. На практика у мен не останаха съмнения, че пророците са били хора, дошли от Генофонда на човечеството. Както отбелязахме вече, Буда, чиято външност е необичайна и е сходна с хипотетичните представи за атлантите, се е появил на Земята преди 2044 години, докато основните континенти на Атлантида са потънали преди 850 000 години. Бонпо-Буда (Рама), чиято външност е още по-необичайна и съответства на хипотетичната представа за късните лемурийци, се е появил на Земята преди 18 013 години, докато Лемурия е загинала преди няколко милиона години. Съществуват сведения, че Исус Христос се е родил в пещера, а след това дълго се е обучавал в Тибет и т.н.
Очевидно пророците са били от различни цивилизации: лемуро-атланти (Бонпо-Буда), атланти (Буда) и хора от нашата цивилизация (Исус Христос, Мохамед, Мойсей). А и вероятно не знаем всички хора, които са излезли от Генофонда на човечеството, тъй като далеч не всеки от тях е могъл да окаже толкова явно въздействие върху развитието му, както отбелязаните пророци. В литературата все пак се срещат сведения за „несъстояли“ се пророци. Например в книгата на Ахмед ибн Фадлан за пътешествието му по Волга през 921–922 г. (Ковалевски, П. Книгата на Ахмед ибн Федлан. 1956, с. 138–139) е описан необичаен човек с огромен ръст, появил се кой знае откъде в царството на българите: „…ето че той е дванадесет лакътя (над пет метра — бел. Е.М.), главата му е като най-големия сред котлите, носът му е над четвъртина (около 18 сантиметра — бел. прев.), а пръстите — всеки над четвъртина… той беше дошъл по вода… случваше се, погледне го някое момче и умре, бременна го погледне и изхвърли плода си, а понякога той стиска човека с двете си ръце, докато го убие… ние го убихме…“