В Генофонда на човечеството очевидно се намират много хора от различни цивилизации (както вече писахме, сомати-пещерите са многобройни). Въпреки че в Генофонда са били подбирани най-добрите (с чисти души, напълно здрави), очевидно не всеки от тях е могъл да се справи с възложената му велика мисия — твърде трудна е била тя и твърде непривични са били условията на Земята при повторното появяване във физическия живот (липсва обичайният климат, обичайните апарати, обичайното обкръжение и т.н.). Затова не всички са могли да издържат и да преодолеят съпротивата на користните и честолюбиви хора, заради чието насочване по пътя на прогреса те отново са се появили на Земята.
Ясно е, че да станеш представител на Генофонда е най-великата човешка мисия, тъй като предварително се обричаш на лишения и условия, трудни за оцеляване. Струва си само да си представиш собственото си появяване след хиляди или милиони години в необичаен климат и в обществото на полудиви племена, когато си самотен и единственото ти оръжие са твоите знания и умения за психичната енергия. Представете си атлант, излязъл от Генофонда, в периода на нашата цивилизация — строежът на очите му не е приспособен за условията на синьото небе, ципите се травмират на каменистата почва, храната е твърда и невкусна, около него има само некрасиви и ниски хора. Вероятно атлантът ще тъгува за родното си червено небе, за меката и влажна земя, за топлите морета, в които е създавал подводните си плантации, за обичайното обкръжение от високи и красиви хора и т.н.
Защо в едни случаи пророците са били лемуро-атланти, в други — атланти, в трети — представители на нашата цивилизация? Сложно е да се отговори на този въпрос. Само Висшият разум знае. Без съмнение обаче са се отчитали ред фактори: кой от тях е бил по-приспособен към съществуващите условия на Земята, кой може да окаже най-силно въздействие върху хората, чии знания са най-подходящи за дадения период и т.н. Избор има, тъй като Гено-фондът съдържа представители на трите коренни раси — лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация, които по много неща се различават. Вариативността в промените на Земята е непредсказуема, затова трябва да има вариативност и в избора на най-приспособените за продължаване или коригиране живота на планетата.
Представител на която и да е цивилизация да се появи на Земята като пророк, целта му винаги е една — да въздейства върху хората с помощта на древните знания и да ги обучи на тези знания. Казват, че в 2000 г. Кали Юга (11 000 години) се сменя със Сатия Юга и ще настъпи „Златен век“, когато пред хората ще започнат да се откриват древните знания. Каква е тяхната същност? След като се анализират сведенията за лемурийците и атлантите, може да се каже, че основната същност на древните знания е овладяването на психичната енергия. Човешката душа като продукт на финия свят има огромни нереализирани възможности. С определена степен на увереност може да се твърди, че древните хора в по-голяма степен са владеели енергията на финия свят, т.е. психичната енергия. Тя не е само телепатични и хипнотични ефекти, но и нови методи на лечение на болести, въздействие върху гравитацията (пренасяне на тежести), нови принципи във въздухоплаването и т.н.
Същината на овладяването на психичната енергия обаче има и принципен нюанс — изисква светла душа и чисти мисли. Такава е основната закономерност във финия свят.
В потвърждение на това ще приведа пример от книгата на В. Мегре (Анастасия, 1997, с. 17–43), в която авторът описва изключително красивата сибирска девойка Анастасия, живееща самотна в гората. Тя владее телепатични и хипнотични ефекти, разбира езика на животните, в студено време може да се справя и без дрехи, вижда в миналото и бъдещето. На въпроса за необичайните й способности тя отговаря, че всеки човек ги има, но за реализацията им е необходима чистота на помислите, а психичната му сила зависи от светлите чувства.
„Светли чувства“ и „чиста душа“ на пръв поглед изглеждат като нещо романтично. Нека обаче да си спомним, че за изпадане в дълбоко сомати също е необходимо „пречистване на душата“, т.е. избавяне от негативно усуканите торзионни полета. Резултатът е невероятен — човешкото тяло придобива способността да се запазва живо хиляди и милиони години.