Какво изпитва човек в сомати?
Отговор на този въпрос доста подробно дава Лобсанг Рампа („Третото око“, 1992, с. 192–194), който като Посветен е изпадал в състояние на сомати. Авторът описва как ламите са го въвели в пещера, разположена под храм, и са го повели по тайните й коридори. Показали му три огромни човешки тела (двама мъже и една жена) — жената над три метра, а мъжете около пет. Външността им била необичайна. Не би могло да се приемат за мъртви, а no-скоро за заспали. „Виж, сине — казал един от ламите, — те са живели на нашата земя (Тибет — бел. Е.М.), когато тук още не е имало планина, когато море е миело брега и други звезди са светели в небесата.“
По-нататък Лобсанг Рампа описва как изпада в сомати: „Започнах да правя респираторни движения, както ме учеха в продължение на няколко години. Тишината и мракът ме потискаха. Беше истинска гробна тишина. Неочаквано тялото ми се изпъна, мускулите ми се напрегнаха. Изтръпналите ми крайници започнаха да студенеят. Имах усещането, че умирам на дълбочина сто метра от земната повърхност. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре и започнах да се задушавам. Дочух страшен шум и трясък.
Постепенно всичко започна да потъва в странна синя светлина. Разбрах, че се намирам над собственото си тяло. Издигах се като стълб дим. От дълбините на тялото ми се точеше нишка синьо сребро, вибрираше като жива и танцуваше с ярък блясък.
Гледах неподвижното си тяло, лежащо недалеч от телата на гигантите. Постепенно дочух шум на море и плисък на заливащи брега вълни. Чух гласове и видях весела група почернели хора. Гиганти! Всички до един бяха гиганти!
След известно време образите, които виждах, се замъглиха и изчезнаха. Неприятно усещане ме обзе и ми стана толкова студено, че си спомних, че лежа върху каменна плоча. Мозъкът ми трескаво заработи. Когато се изправих, усетих колко са изтръпнали крайниците ми. Клатех се от слабост. Едва не губех съзнание от глад. Ламата ми каза, че съм лежал на тази плоча в продължение на три денонощия…“ Мисля, че коментарите са излишни.
Генофондът на човечеството — демонстрация за вечността на земния живот
Обобщавайки данните и разсъжденията ни за Генофонда на човечеството, бих искал да припомня баналната истина, че светът, в който живеем, е невероятно сложен. Дори и не се замисляме, че целият земен живот е гениално обмислен и създаден като завършена и стройна система с подсигуряващи звена, запас от издръжливост и залог за постъпателно развитие. И че това е дело на Висшия разум!
Отначало в главите ни не се побираше хипотезата, че под земята съществува Генофонд на човечеството — звучеше невероятно. По-късно, когато натрупахме известни сведения и започнахме да ги съпоставяме, съществуването и функционирането му станаха толкова естествени за нас, че дори си позволихме да анализираме „сполучилите“ или „несполучилите“ пророци, излезли оттам, а не просто сляпо да им се кланяме. От това уважението ни към пророците и техните завети не стана по-малко. Дори още по-остро усетихме наличието на Бога, създал Генофонда на човечеството като извор на знания и гарант за вечността на земния живот.
На Земята обаче има още едно звено на живота, което е тясно свързано с Генофонда на човечеството и чиято тайна са се опитвали да разгадаят много човешки поколения. Това е Шамбала.
Шамбала и Агарти
Понятието Шамбала е известно на повечето хора, без обаче да разбират какво точно представлява то. Докато Агарти на практика не е известно и само специалисти по древна история на Тибет знаят, че загадъчната „страна Агарти“ съществува на Земята наред със „страната Шамбала“.
Вечната загадка Шамбала
Дори не помня кога за първи път чух за Шамбала — вероятно през студентските си години, в разговори с млади туристи, били в Алтай. По-късно, когато и аз посетих Алтай, на скалите край туристическите пътеки видях надписи „Шамбала“, а срещах и самотници с отнесен вид или пък цели групи, които търсеха страната Шамбала. Нито един от тях не ми отговори нищо свястно. Всички повтаряха, че вървят по следите на великия руски учен Николай Рьорих, който също е търсел тази страна. Помня също, че един от тях ми прошепна: „Казват, че по предсказания ще открият страната Шамбала в края на нашия век (в края на XX век — бел. прев.). Навярно предсказанието е вярно — ние не я намерихме“.