Други исторически паралели, потвърждаващи описания път на мигриране, са например хипотезите за азиатския произход на американските индианци или за американския произход на новозеландските аборигени, както и фактът за близкия контакт на аборигените от Чукотка и Аляска.
Вярно е, че предметът на нашето изследване е с корени, стигащи до древността, затова е и доста спорен. Трудно е да се намерят преки доказателства. Независимо от това ще продължа с описанието на другите пътища за миграция на човечеството, получени при офталмогеометричните изследвания.
Получи се така, че в югоизточния път на миграция след тибетската раса се подредиха последователно: южноазиатската, папуа-ската, меланезийската, ведо-индонезийската и австралийската. От основната линия на промени в очната област се отклонява друг клон — папуаската раса дава азиатско-пигмейската, която на свой ред поражда дравидската и айнската раса.
В рамките на път В в дълбока древност човечеството е мигрирало от Тибет на югоизток. Естествените условия на обитаваната среда са повлияли върху външността на хората, в резултат на което се е появила южноазиатската раса. В наше време нейни представители (според мен) са тайландците, виетнамците, кампучийци-те и южните китайци.
Преселението по южните острови (Филипините, Индонезия) е довело до появата на папуаската раса, породила азиатско-пигмей-ската в пределите на Индонезия.
Според представите ни папуасите и пигмеите са олицетворение на диваци. Посещавал съм Индонезия, но не съм общувал с чистокръвни пигмеи и папуаси, затова не мога да съдя за умствените им способности. Никой не знае какви са били в зората на човечеството. Може би регресът и подивяването са настъпили по-късно.
По данните на офталмогеометрията клонът на азиатско-пигмей-ската раса е дал две отделни отклонения и е породил дравидската и айнската раса. Представители на първата според мен са южните индийци. При посещението си в Индия забелязах, че външността им е доста по-различна от тази на северните. Южняците са потъмни, косите им са къдрави, а очите — коренно различни в сравнение с тези на северняците. Мисля, че прародител на северните индийци е тибетската раса, а южните — както вече споменах — са представители на дравидската раса.
На една от конференциите в Индия попитах индийски лекар, притежаващ всички признаци на дравидската раса:
— Кажете, случайно да знаете откъде в древни времена са пристигнали южноиндийските племена?
— Казват, че предците ми са пристигнали в Индия от островите на Полинезия — отговори ми той.
— Съвпада — констатирах аз.
На същата конференция открих индийски лекар с всички признаци на тибетската раса.
— Извинете — обърнах се към него, — северните индийци се различават по външността си от южните. Как мислите, южняците винаги ли са живели тук, или са пришълци за Индия?
— Не съм съвсем сигурен, но като че ли южните индийци в прастари времена са пристигнали от някъде другаде в Индия — каза лекарят с тибетски черти.
— Ето вашата външност — продължих аз. — Тя ви определя като коренен представител на северните индийци. Вашите предци също ли са дошли на територията на Индия от други земи?
— Винаги сме живели тук — отговори лекарят.
„И той наистина е прав — помислих си аз. — Тибет и Северна Индия имат обща граница.“
Според офталмогеометрията споменатата вече азиатско-пигмейска раса е породила и айнската раса. Съвременните айни живеят в северните райони на Япония и външно рязко се отличават от другите японци. Когато посетих страната на изгряващото слънце, намерих кореняк японски айн и поговорих с него.
— Извинете, вие айн ли сте?
— Не, аз съм японец.
— Не ви питам за гражданството, а за вашите предци. Те айни ли са?
— Да.
— А знаете ли какво се говори сред вашите хора за произхода на айните? Откъде са пристигнали в Япония?
— Сред малобройния ми народ битува мнението, че нашите предци са построили кораби и са доплували дотук от далечна Полинезия — отговори айнът, чиято външност явно го отличаваше от другите японци.
И в този случай не мога да гарантирам за научната точност на проведения разговор, както в беседата с южния и северния индиец. Получените сведения от отделни лица все още не са истина. Възможно беше само да се съгласяват с мен. Решаващата дума имат историците. Но дори единичните съвпадения с нашата офталмогеометрична схема за мигрирането на човечеството от Тибет будят любопитство и заслужават внимание.
Път В завършва в Австралия. Очите на австралийските аборигени рязко се различават от тези на новозеландските аборигени, но за сметка на това съвсем точно се вписват в системата на офталмогеометричните промени по път В, като се явяват техен краен етап. Затова, ако се вярва на нашата схема, австралийските аборигени са пристигнали в Австралия от островите на Полинезия, но не са успели да преодолеят пролива и да достигнат до съседната Нова Зеландия. Предците на новозеландските аборигени пък са преплували Тихия океан и са стигнали до жадуваните острови, но не са могли да се разпространят из съседна Австралия.