Второ, случаят с Хитлер (всъщност и случаят със Сталин) говори за опасността, ако на власт дойдат хора от шизоиден тип. Тези „жертви на еволюцията“ имат мания за величие и са склонни към самонаслаждение от тайнствените природни явления. Те нямат логичен тип мислене, не са способни на точен анализ на отделните факти, склонни са към хипертрофиране на всеки факт, особено ако е с тайнствено-мистичен характер. Шизоидите на власт са опасни. Придобилият власт шизоид е в състояние да се заобиколи с подобно обкръжение, което да поведе обществото по ненормален път на развитие. Този път обаче непременно ще има печален край.
Хипотеза за Шамбала и Агарти
Според мен в основата на съществуването на Шамбала и Агарти са два природни, феномена: материализацията и дематериализацията и Генофондът на човечеството.
Материализацията на мисълта или дематериализацията на веществото на пръв поглед изглежда приказно и фантастично. Все едно да повярваш във вълшебната покривка, върху която, едва си помислил, и се появяват различни ястия? Нима може да се вярва, че Саи Баба материализира пръстени, паста за зъби, ориз и други предмети, само защото си е помислил за тях?
Нека да се откъснем от битовата представа, че „чудеса творят“ само фокусниците. Хайде да погледнем на темата от философска гледна точка. Днес вече никой не оспорва, че освен физически има и фин свят. Между тези два свята, които съществуват паралелно, очевидно има взаимни преминавания. Нали вълновата енергия преминава в материя и обратно — например известното от училищната физика: 2 гама = 1 електрон.
Финият свят, т.е. този на психичната енергия (на свръхвисоки-те честоти), трябва да има взаимопреминавания и взаимовръзки с физическия свят също като преминаването на вълновата енергия в материя и обратно. С други думи, трябва да съществува материализация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. Съвременните физици постоянно подчертават, че мисълта е материална и това явно е вярно. Оттук следва, че легендите и приказките, дошли от дълбоката древност, имат реална основа. Както си му е редът, човек не е склонен към безпочвени фантазии — легендите и приказките са му подсказвани от шепота на кармата, т.е. на предишните животи.
Освен това практически във всички източни издания, посветени на йогите и медитацията, се казва, че висшата форма на медитация е постигането на такова равнище на духовното развитие, при което човек е способен да се дематериализира и пак да се материализира. Наистина сред днешните йоги засега такъв няма. Но очевидно ги е имало преди.
В източната литература съществуват данни, че някои древни хора са могли мигновено да се преместват в пространството. Възможно е и да е фантазия. Но също е възможно, дематериализирайки и материализирайки се, човек да се оказва на мястото, за което си е помислил. А мисълта протича мигновено.
Рьорих, когато описва легендата за Шамбала, отбелязва, че в района на входа към нея могат да се видят хора, които кой знае откъде се появяват на недостъпните околни скали и също толкова загадъчно изчезват. В този случай също бихме могли да разсъждаваме за способността на тези загадъчни хора да се дематериализират и материализират.
Освен дематериализацията и материализацията друг природен феномен, който е в основата на съществуването на Шамбала и Агарти, е, както предположихме, Генофондът на човечеството. Ще разгледаме взаимоотношенията между двата феномена в светлината на хипотезата за Шамбала и Агарти.
Ако се вземе като основа съществуването на феномена „дематериализация-материализация“, необходимостта от Генофонда става спорна. Защо да се съхраняват човешки тела в състояние на сомати хиляди и милиони години, когато те могат да се материализират от финия свят? Религиозната концепция обаче за създаването на човешкото тяло чрез уплътняване на духа сочи, че процесът на материализация на духа е бил извънредно сложен и е била необходима огромна еволюционна дейност на природата. След създаването на физическото тяло с всички принципи на функциониране на генетичния апарат за възпроизводство на човека (раждане на дете), очевидно в информационните пространства на Онзи свят се е натрупала достатъчно информация за строежа на човешкото тяло, появил се е някакъв „информационен код“ на човешкия организъм, така че на негова основа да стане възможно да се прехвърля човек от физическия свят във финия и обратно, т.е. да се дематериализира и материализира.