Не знаем принципите на функциониране на Онзи свят (Всеобщото информационно пространство), но дори и така е логично да се мисли, че удивителните по информационния си капацитет тор-зионни полета на Онзи свят все пак едва ли ще могат много дълго безпогрешно да съхраняват „информационния код“ на физическото човешко тяло (информация за строежа на всяка клетчица, всяка молекула и т.н.). Затова запазването на този „информационен код“ в дематериализирано състояние не може да трае безкрайно дълго и от време на време трябва да се извършва материализация на човешкото тяло за постоянно коригиране на „информационния код“ на Онзи свят.
Оттук вече се определя и необходимостта от съществуването на Генофонда на човечеството във физическия свят, който е в състояние да съхрани физическата основа на „информационния код“ на човека дори при глобална катастрофа и гибел на всички хора на Земята. Генофондът (с хора от различни цивилизации в състояние на сомати) е важно условие за взаимното съществуване на двете форми на живот — във финия и във физическия свят. Хората в сомати са пряко свързани с Онзи свят (върху тях не действа принципът SoHm) и затова в случай на „оживяване“ те трябва да са по-способни за дематериализация и материализация на телата си в сравнение с обикновените хора, обременени от принципа SoHm. Генофондът обединява духовно най-издигнатите хора на всички земни цивилизации, което също определя голямата им способност за дематериализация и материализация на телата.
Дематериализацията на тялото на човека води, както вече отбелязахме, до огромно информационно пренапрягане на духа (живеещ на Земята, както е известно, заедно с тялото), тъй като той, образно казано, се запълва с допълнителна информация за всички структури на физическото тяло. Затова дематериализацията едва ли е осъществима без включването на други, в това число и на висши структури на Онзи свят. От това следва, че феноменът „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло трябва да е под значително по-голям контрол от страна на Висшия разум (центъра за управление на Онзи свят), отколкото обичайния процес за влизане на духа в тялото на детето при раждането му6.
Защо все пак е необходим този феномен? Нали човекът в сомати така и така чрез душата си е свързан с Онзи свят и Висшия разум. Натрапва се само един отговор — необходим е за водене на подземен живот.
Спомнете си израза на тибетските лами: „Камъкът за тях не е преграда!“. Отначало мислех, че това се отнася за способността на хората от предишните цивилизации да въздействат върху гравитацията чрез насочена психична енергия. По-късно все повече започнах да се убеждавам, че тази фраза no-скоро се отнася за феномена „дематериализация-материализация“, за който камъкът, почвата или скалите не могат да бъдат препятствие. Оттук следва изводът, че той е създаден от природата, за да има възможност за подземен живот.
Какво е подземният живот? След това изследване може да се каже, че е преди всичко Генофондът на човечеството. Навярно под земята има много празнини и пространства, които нямат връзка с повърхността. Вероятно много входове на пещери с годините са били засипани от свлачища. Пещерните храмове под пирамидите (по Блаватская) нямат изходи на повърхността. Как тогава хората в сомати ще излязат? Отговорът е само един — чрез дематериализация с последваща материализация на човешкото тяло на земната повърхност. Тоест те сякаш ще изникнат на празно място.
Явно Генофондът на човечеството включва не само хора от различни цивилизации в сомати, намиращи се в пещери с изходи на повърхността, но и хора в сомати, които са в пещери без изходи. Може да се предполага, че при геоложки катаклизми (приплъзване на тектонични плочи и др.) феноменът „дематериализация-мате-риализация“ пренася хората в сомати в друга, по-безопасна пещера. Възможността за материализация на мисълта съдейства и за „ремонтиране“ на увредени части от телата на хората в сомати и осигурява високо равнище на съхраняването им.
6
От Висшия разум е определен основният път на взаимоотношения между финия и физическия свят в антропогенезиса — във физическото тяло на детето влита духът