В литературата (както и в разговорите с лами и свами) присъстват сведения за съществуването на подземна техногенна човешка цивилизация. Отначало тази идея ми изглеждаше като абсолютна приказка. Но в светлината на гореизложеното започнах да се отнасям по-сериозно към нея. Мислите ми се въртяха около това, че наистина дематериализацията на човешкото тяло може да стане способ за проникване под земята и обратно. Ако я приемем за възможна, стават разбираеми сведенията на Рьорих за хората, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и неизвестно как изчезват. Стават разбираеми и думите на Посветения Висарион, на лами, гуру, свами и йоги, че под земята съществува техногенна цивилизация, основана на базата на древни знания, с апаратура и машини, създадени на различни научни принципи.
Нетърпеливият читател, объркан от разсъжденията за дематериализация и материализация на човешкото тяло, отдавна вече чака отговор на въпроса какво всъщност са Шамбала и Агарти. А отговорът произтича от двата варианта на взаимоотношения между финия и физическия свят, за които вече стана дума:
Първи вариант. Духът като информационен концентрат на психична енергия влита в детето, родено според принципите за възпроизводство на човешкото тяло във физическия свят (генетичен апарат и т.н.), живее заедно с него, а след смъртта отлита пак във финия свят с последващо връщане в ново физическо тяло.
Втори вариант. Силният дух, който се намира във финия свят (стотици, хиляди и милиони години), запазва връзка с физическото тяло в състояние на сомати от първия или втория вид (каменно-неподвижно тяло или активни адепти). В този случай духът е способен да прехвърли сомати от първия вид в сомати от втория вид, т.е. да промени каменно-неподвижното състояние на тялото във функционално активно и обратно, и дори да предизвика дематериализация на физическото тяло и отново материализация.
Първият вариант на взаимоотношения между финия и физическия свят е характерен за обичайния земен живот, т.е. за простосмъртните.
Вторият вариант се отнася за подземния (или и подводния) живот, когато практически се постига безсмъртието на човека. По този вариант според нас живеят Шамбала и Агарти.
Всъщност Шамбала и Агарти са система от паралелен живот на Земята, имаща предимно подземен (подводен?) характер с практическо безсмъртие на хората там (каменно-неподвижно сомати или активни адепти), способност за дематериализация и материализация на тялото, както и за преминаване от функционално пасивно състояние на тялото към функционално активно и обратно.
Все пак какви хора населяват Шамбала и Агарти? В старанието си да отговорим на този въпрос от логическа гледна точка ще съпоставим втория вариант на живот на Земята с описания за живота на лемурийците и атлантите. От съпоставянето е очевидно, че жизнените принципи на предишните цивилизации — атланти и особено късните лемурийци (лемуро-атланти), до голяма степен са сходни с втория вариант на живот на Земята. Те също са имали пряк достъп до Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), лекували са телата си с помощта на вътрешна енергия, технологиите им са били основани на енергията на финия свят (психична енергия) и т.н. Достигнали ли са лемурийците и атлантите безсмъртието и способността да се дематериализират и материализират? Трудно е да се отговори, но все пак някакви указания по този повод в литературата съществуват. По-вероятно е само отделни индивиди да са достигнали до подобни състояния7.
Преди всичко бие на очи, че животът и технологиите на хората от предишните цивилизации са основани на това, че духът им е бил по-силен. Вторият вариант на живот на Земята (Шамбала и Агарти) също е основан на възможностите на силния дух.
От това съпоставяне се налага изводът, че Шамбала и Агарти са населявани с хора от предишни цивилизации — лемурийци и атланти. Кои от тях играят основополагаща роля? Мисля, че тя принадлежи на лемурийците — като представители на най-развитата цивилизация на Земята.
Цивилизацията на атлантите получава развитие едва когато са им разкрити източниците на древните знания, идващи от лемурийската цивилизация. Освен това в момента на нейната гибел (космически катаклизъм) лемурийците, както става ясно от литературата, не загиват напълно. Възможно е най-развитите от тях, използвайки феномена „дематериализация-материализация“, да са отишли под земята, спасявайки се от катастрофата. Там навярно са организирали страните Шамбала и Агарти.
7
В това няма нищо свръхестествено, след като дори в недрата на нашата по-слабо развита цивилизация се срещат адепти, а има и сведения за възможността за материализация на мисълта (Саи Баба).