Според нас техногенните лемурийци от Шамбала също периодично изпадат в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати, попълвайки Генофонда на човечеството, а от него периодично излизат други, за да попълнят техногенната подземна цивилизация. Тоест между Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците съществуват взаимовръзка и взаимопреминаване.
Нашето мнение е, че техногенната цивилизация на лемурийците се е отделила като активна част от Генофонда на човечеството по следните причини: по-действена охрана на Генофонда; запазване и развитие на тази цивилизация (на високото технологично равнище, постигнато още на повърхността); активно изучаване на живота на повърхността за коригиране действията на пророците и за други въздействия върху човечеството.
И така, Генофондът на човечеството и подземната техногенна цивилизация на лемурийците представляват единна система на паралелен живот на Земята. Точно това са Шамбала и Агарти.
По какво се различават те? Могат да се направят две предположения:
1. По географски признак. В литературата има доста указания, че мястото на Шамбала е в Тибет, Хималаите и близките до тях райони. Къде е Агарти? Около египетските пирамиди и намиращите се наблизо региони (Арабският полуостров, Африка и др.)? Във връзка с това може да се говори за съществуването на две подземни страни — Шамбала и Агарти, всяка от които включва част от Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците, но се отличават по място на разположение.
2. Ако се вземат под внимание сведенията на „Дружеството на Фуле“ (Екард и Хаусхофер), че хора от високоразвита цивилизация в Гоби, след като се влезли в хималайски пещери, са се разделили на два клона — Шамбала и Агарти, първият от които е център на могъщество и неведоми сили, а вторият — скрито място на доброто и съзерцанието, можем да допуснем, че Шамбала е техногенната цивилизация на лемурийците, а Агарти — Генофондът на човечеството. В този случай страната „Шамбала плюс Агарти“ (т.е. техногенната цивилизация на лемурийците плюс Генофонда на човечеството) очевидно има подземен център в Тибет и Хималаите и се разпростира по цялото земно кълбо.
Кое от двете предположения е вярно? Трудно е да се каже. Същността обаче не е в това кое и как да се нарича, а в това, че системата на подземния паралелен живот на Земята явно все пак съществува. И в основата на този паралелен живот е Генофондът на човечеството.
Те са по-силни от нас
Отново ще повторя, че в разговор с вече споменатия настоятел на един от руските манастири развих мисълта, че ние, хората, трябва да защитаваме Генофонда на човечеството и Шамбала от посегателства. Настоятелят ме прекъсна и каза:
— Те не трябва да се защитават. По-силни са от нас. Много по-силни…
Тогава все още не бях анализирал ситуацията с дематериализацията и материализацията на човешкото тяло и затова не осъзнавах много неща. Възразих му, но той изрече:
— Не разбирате какво е енергията на финия свят. С поглед може да се повдигне огромен камък, мигновено да се премести в пространството, да се предизвика общ хипнотичен сън и т.н.
След тези думи започнах да се съмнявам — защо все пак Шамбала, след като е по-силна от нас, не завладее земната повърхност, която е по-пригодна за живот в сравнение с подземните празнини и пещери? Защо хората от нашата цивилизация не се заменят с по-развитите лемурийци? Но тогава психиката ми още беше подложена на силното влияние на битовите човешки представи, още не можех да се абстрахирам до такава степен, че да мисля по различен начин и по пътя на научната логика да навляза и да анализирам тайнственото и непознатото. Думите на настоятеля за силата на Шамбала предизвикаха във въображението ми фантастични картини на война между лемурийците и нашата цивилизация.
Нека да дадем воля на фантазията си и да си представим, че в някаква страна — например в Русия, в някакъв град — например в Москва, в центъра на града — например на Червения площад, изпълнен докрай с народ — например във връзка с отбелязването на Деня на Конституцията, неочаквано изниква човек със 7-10-метров ръст (материализация) и необичайна външност. Всички ще изпаднат в шок. Гигантът ще обходи с очи хората и ще се съсредоточи например върху мавзолея на Ленин. Погледът му ще започне да натежава и хората, усетили необичайната му сила, ще видят, че от мавзолея най-напред отлита парче от стената, а след това целият се срива като картонена кула. Гигантът (пак с поглед) ще повдигне парче от мраморната стена във въздуха, ще си поиграе с този многотонен отломък и ще отмести погледа си, в резултат на което той с грохот ще падне на Червения площад, смазвайки хората.