Наивно е да си въобразяваш, че ако имаш чисти помисли, ще бъдеш допуснат в Шамбала. Тя борави с общочовешки категории. В нашия огромен свят, в бурята от страсти и човешки въжделения един човек не решава нищо. Не трябва кой знае какво въображение, за да си представим, че ако някои знания на Шамбала попаднат в ръцете на един човек и се реализират в нова технология, веднага ще започнат шпионаж, уговорки на военните… и тази технология ще се превърне в ново страшно оръжие. Шамбала, като отчита печалния опит на Атлантида, ще пази свято своите тайни, докато на земната повърхност възтържествува масовата психология на добрите помисли и чистота на душите.
Дали ще го постигнем? Не знам. Засега Шамбала пази живота на Земята: техногенната подземна цивилизация на лемурийците свято охранява човечеството, защото не ни вярва, защото сред нас все още има твърде малко чисти души.
Засега ни е разрешено по пътя на логиката и научното мислене да осъзнаем какво е Шамбала. Но дори и това ще донесе плодове, ще знаем, че не сме сами на Земята, че паралелно с нас върви друг живот, че добрите помисли и чистотата на душите ще доведат до прогрес и разцвет. Трябва да се помни, че хората от Шамбала живеят с рафинирано чиста душа. Невижданата й сила е кристално чистата човешка душа.
Не е възможно Шамбала да се открие като археологическа находка. Тя е над това.
История на човечеството на Земята
В предишните глави периодично се спирах на този въпрос и се позовавах на различни източници: религията, данните на Посветените (Е. Блаватская, Л. Рампа и др.), сведенията, получени от лами и свами и т.н. Затова читателят вероятно вече е добил определени представи за възникването и развитието на човечеството на Земята и не може да не е забелязал, че тези представи коренно се различават от историята, преподавана в училищата. От всички източници, които анализирахме, е очевидно, че човекът е създаден чрез уплътняване на духа, че на Земята е имало пет раси (ние сме петата), че следващата раса се появява в недрата на предишната и постепенно я заменя.
Целта на тази глава не е да се анализира вечният спор между материализма и идеализма по въпроса за възникването на човечеството. Съвременната наука вече достигна равнището на научното осъзнаване на религията и на разбирането, че Дарвиновата теория за произхода на човека от маймуната е твърде примитивна, но религията все пак е само алегорично отражение на знанията на древните цивилизации.
В тази глава бих искал да проведа кратък (без позовавания) хронологичен обзор на възникването и развитието на човечеството на Земята, като започна от проблемите на мирозданието и стигна до ден-днешен. Очевидно в нещо ще греша, в нещо ще бъда прав, но такава е съдбата на историческите изследвания, базиращи се на сбор от откъслечни факти.
Мироздание и антропогенезис
Древните са считали, че материята е възникнала от пустотата. Така смята и гениалният руски физик Генадий Шипов, който изведе уравнение (това не се удава на А. Айнщайн), характеризиращо физическия вакуум, т.е. Абсолютното нищо, или Абсолюта. На същото мнение е и участникът в нашата експедиция, специалистът по физика на полето, кандидатът на техническите науки Валери Лобанков.
С Лобанков дълго разсъждавахме на темата. Искам в концентриран вид да ви представя тези разсъждения.
Какво е Абсолютът? Той не е просто Нищо, а е пустота, напълнена с Нещо, Засега не е известно на науката с какво. Според Г. Шипов атомът и антиатомът винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването си. Веднъж обаче на много милиарди години настъпва момент, когато образувалите се атоми и антиатоми в пространството се разминават. Така от Абсолюта възниква физическа материя.
Пак от Абсолюта се появяват торзионните (усуканите) и анти-торзионните (усуканите различно) полета на свръхвисоките честоти, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно торзионни полета се разминат. Така от Абсолюта възниква финият свят.