Според хипотезата на Шипов между торзионните полета на финия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като торзионните полета са материалните носители на душата и духа. Оттук следва, че от Абсолюта възникват два свята — физически и фин.
Физическият свят постепенно се усложнява. Появяват се звезди, планети, галактики и т.н.
Финият свят, състоящ се от различни торзионни полета, също се усложнява. Трудно е да се каже по какъв път върви усложняването и усъвършенстването му. Но може да се предположи, че полетата на усукване на пространство-време (торзионните полета) стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все повече и повече информация. Може би се появяват все по-многослойни торзионни полета (ако се подходи от геометрична гледна точка), а може би усложняването им е от друг характер. Постепенно в хода на еволюцията във финия свят се появява духът — концентрат на психична енергия под формата на торзионни полета, който може вечно (безсмъртно) да съхранява голям обем информация.
Множество духове създават помежду си информационни връзки и Всеобщо информационно пространство, т.е. Онзи свят, център за управление, който ние наричаме Бог.
По този начин възниква животът във финия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраняване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият физически свят остава мъртъв и безличен.
Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпространи, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във физическия свят би могло да стане чрез уплътняването на жизнената материя на торзионните полета на финия свят до равнището, присъщо на физическия свят. Така започва уплътняването на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във физическия свят.
Във възникването на каквато и да е форма на живот основополагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение към поколение. При човека във физическия свят този процес се осъществява с помощта на генетичния апарат, а вероятно и чрез водата в тъканите. Струва ми се, че генетичният апарат (и водата?) възниква като резултат от уплътняването на информационно най-наситените части на духа, когато торзионните му полета успяват да организират атомите в молекули ДНК, способни да съхраняват и предават информация за строежа на човешкото тяло от поколение към поколение.
Можем да си представим невероятната сложност на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде генетичен апарат, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, включително за всяка негова молекула и клетка. Можем да си представим колко съвършена е формата на живот във финия свят (Онзи свят) и колко по-древна е еволюционно, за да бъдат създадени с неговата енергия генетичният апарат и цялото човешко тяло. Неслучайно древните казват, че човекът е микрокосмос на макрокосмоса.
Наред със създаването на човека посредством усилията на финия свят (Онзи свят) се създават и по-прости форми на живот във физическия свят — животни, насекоми, растения и т.н. Но принципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ — чрез уплътняване на по-прости форми на торзионните полета на Онзи свят.
Може ли човек във физическия свят да живее без Онзи свят? Духът, създал генетичния апарат и с негова помощ задействал процеса на възпроизводство на човека (раждането на дете), запазва главните мисловни функции за себе си. Както става ясно от религията, след раждането на човека в него влита духът, който и определя основните мисловни способности на човека. Тоест ние мислим главно с помощта на духа, живеещ във финия свят, използвайки енергията на този свят. Човешкият мозък, който ползва енергията на физическия свят (храната), е способен да усуква торзионните полета на финия свят, като така помага на духа в процеса на мисленето. Освен това мозъкът генерира допълнителни торзионни полета, като формира душата (биополето) във вид на астрално, ефирно, ментално и други „тела“, помагащи на човешкия организъм в процеса на функционирането му. След смъртта на човешкото тяло се разрушават и много съставни части на душата (астрално тяло, ментално тяло и др.), а духът отлита на Онзи свят и продължава да живее във финия свят, за да влети някога отново в друго физическо тяло. Така човекът, създаден във физическия свят чрез „усилията“ на финия свят, представлява комбинация от форми на живот във физическия и финия свят.