Лемурийският период е най-дългият и прогресивен в човешката история. В продължение на милиони години тържествува култът към доброто и знанията, които водят към прогрес и заради които Онзи свят създава човечеството.
Въпреки всичко в недрата на тази цивилизация култът към знанията постепенно се измества от култа към властта, поради което се нарушава великият култ към доброто и се появява злото. Стига се до производство на оръжие, лемурийците се разделят на групи и си отправят взаимни заплахи. Над Земята надвисва негативна психична аура. От лемурийците във Всеобщото информационно пространство вече постъпват не само знания и положителна психична енергия от добри съзидателни дейния, но и отрицателна психична енергия, която действа разрушително върху торзионните полета на Онзи свят. „Базата от данни“ за живота на Земята, създадена за целия период на еволюция на човека и затворена в торзионните полета на Онзи свят, започва да се разрушава.
Защо все пак култът към знанията при лемурийците се сменя от култа към властта? Трудно е да се каже. Можем само да предполагаме, че те, достигнали невиждани висоти и до съвършенство познаващи законите на физическия и финия свят, започват да се изживяват като пълновластни господари на природата. С други думи, извършват огромен грях — чувстват се богове, като забравят, че Бог и управляваният от него Отвъден свят са ги създали. А тъй като от всички лемуриици „Бог“ може да бъде само един, започва борба за власт.
Най-развитите сред лемурийците (владеещите дематериализацията и материализацията, левитацията и пренасянето в пространството) разбират, че Бог няма дълго да допуска разрушителното въздействие на отрицателната психична енергия, която „изтрива базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. Те са наясно, че финият и физическият свят възникват от едно начало — Абсолюта, че финият свят прогресира преди физическия и затова може да окаже голямо влияние върху Абсолюта, чийто резултат ще бъде промяна в положението на космическите обекти (планети, астероиди и др.) с последваща глобална катастрофа на Земята.
След като схващат неизбежността на катастрофата, мнозина от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-развитите сред тях, като използват феномена „дематериализация-материализация“, също слизат под земята и организират Шамбала и Агарти, за да съхранят и развият технологиите на лемурийската цивилизация и да пазят Генофонда на човечеството.
Космическата катастрофа не се забавя, в резултат на което хората на земната повърхност загиват. Такава е цената на смяната на култа към знанията с този към властта. Висшият разум не може да допусне пълното разрушаване на „базата от данни“ за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. И само Шамбала и Агарти остават като демонстрация на великата лемурийска цивилизация и досега продължават да попълват със знания Онзи свят.
Още преди катастрофата започват да се раждат хора с по-нисък ръст и по-различна външност. Броят им постепенно нараства. Това са първите представители на следващата раса — атлантите. Част от тях оцеляват на земната повърхност9 след катастрофата.
Цивилизацията на атлантите
Атлантите по време на лемурийската цивилизация във всичко се опират на знанията и технологиите на „по-големите братя“, които смятат за Синове на Боговете. На тях им е трудно да си представят самостоятелен живот.
След гибелта на лемурийската цивилизация те попадат в трудни условия за оцеляване: непривично се променят условията на живот, липсват и „по-големите братя“. От оцелелите след катастрофата атланти малцина преминават към натурален полудив начин на съществуване. Атлантите, както и лемурииците имат добре развито „трето око“, чрез което могат да се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и да получават знания. Но лемурийската цивилизация не бърза да разкрива пред тях знанията, „записани“ в торзионните полета на Онзи свят. Затова полудивият етап на Атлантида продължава твърде дълго.
Защо все пак атлантите не са могли да се възползват от знанията на Всеобщото информационно пространство? Съществуват две предположения. Първото е, че мозъкът им е по-слабо развит, отколкото на лемурииците. Затова, дори и включили се към полето на знания, не могат да разберат за какво става дума. Продължителният еволюционен навик за всичко да разчитат на лемурииците не им дава възможност сами да анализират знанията и да ги използват за прогрес в живота. Второто предположение е, че Висшият разум прекъсва връзката на атлантите с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), т.е. въвежда принципа SoHm — реализирай се сам. По-скоро обаче той е въведен още по време на лемурийската цивилизация, когато процъфтяват конфликти и култ към властта, за да се предпазят информационните пространства на Онзи свят от разрушителната отрицателна психична енергия, идваща от Земята. А в началния период на атлантическата цивилизация предпазващият принцип SoHm не е премахнат, защото не съществува увереност, че атлантите ще бъдат източник на положителна психична енергия. Само Шамбала и Агарти, опиращи се на култа към знанията и добрите помисли, остават извън действието на принципа SoHm, блокиращ достъпа до знанията на Онзи свят.
9
Възможно е да са изпаднали в състояние на сомати, за да изчакат в пещерите пагубните последици от катастрофата.