Кое от двете предположения е вярно? Мисля, че е второто, тъй като Висшият разум е трябвало да реагира на отрицателната психична енергия, постъпваща в информационните структури на Онзи свят. Очевидно блокиращият принцип SoHm е не само индивидуален атрибут на нашата цивилизация, но и универсално „оръжие“ на Висшия разум, за да не се разрушават информационните пространства на Онзи свят. В условията на принципа SoHm човечеството остава „само със себе си“, т.е. без знанията на Онзи свят. Той пази преди всичко знанията, получени (и записани в торзионните полета) в прогресивния период на цивилизацията на лемурииците. И само за Шамбала и Агарти те винаги са достъпни.
В религията съществува понятието „Златен век“, когато пред хората ще се открият древните знания. С други думи, това е времето, когато за човечеството ще отпадне блокиращият принцип SoHm и хората ще получат достъп до древните знания на лемурииците.
Цивилизацията на атлантите, която е в условията на „реализирай се сам“, се развива твърде бавно. Хората усвояват някои физически видове енергия (мускулна сила, огън, вода), строят къщи, добиват храната си предимно от морето, водят основно полуводен начин на живот. Шамбала и Агарти, които незабележимо наблюдават атлантите, започват да пускат от Генофонда на човечеството лемурийци в качеството им на пророци. „Синовете на боговете се върнаха!“ — навярно са викали атлантите, в чиято памет все още са запазени легендите за могъщите великани от лемурийския период. Но пророците не бързат да им предават своите технологии и знания, а пропагандират любов и доброта като основа за прогреса на човечеството.
Постепенно с техни усилия добротата и любовта възтържествуват. Започва прогрес. Усвоени са и други видове физическа енергия, градовете стават по-добри и приветливи, популацията се увеличава. Енергията на финия свят обаче все още не е подвластна на атлантите. Шамбала и Агарти, отбелязвайки този прогрес, информират центъра за управление на Всеобщото информационно пространство за възможността да се премахне принципът SoHm, за да се съдейства (чрез овладяване силите на финия свят) за още по-голям напредък. Със знанието на Онзи свят това действително е сторено и за атлантите настъпва „Златен век“. Усвоени са телепатията, психовъздействието върху гравитацията, силата на мантрите (заклинанията) и други видове енергия на финия свят. Градовете започват да се строят, като тежестите се пренасят с поглед, лечението става чрез вътрешна енергия, въздухоплаването се осъществява чрез силата на мантрите. Създадени са огромни градове, над земята се реят летателни апарати — вимана, под водата са създадени прекрасни плантации, огромни монументи (достигнали и до нас) свидетелстват за могъществото на тогавашната цивилизация. Светът живее в червено-пурпурни тонове.
През този период култът към доброто и любовта е основно правило. Култът към знанията обаче не получава пълното си утвърждаване, тъй като атлантите с помощта на „третото око“ се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и лесно получават по телепатичен път знанията на предишната цивилизация — на лемурийците. Децата на атлантите не учат в училища и институти, а с развитието на мозъка им знанията сами влизат в него.
Знанията на лемурийската цивилизация, записани в торзионните полета на Онзи свят, са толкова необятни, че атлантите не изпитват необходимост интензивно да развиват някаква наука, тъй като и без друго ползват само малка част от лемурийските познания. Настъпва „научна празнота“.
Известно е, че науката е страхотен къртовски труд, упорство на личността за преодоляване на научните трудности и закостенялостта на колегите, самопожертвователност заради знанията, чистота на помислите и духовно възвисяване. Точно така лемурийците постигат невиждани висоти в науката и създават култ към знанията, стимулиращ изследванията. При тях няма готови знания, които биха могли да вземат по телепатичен път от Онзи свят. Обратно, атлантите разполагат с готовия пакет от знания, създаден някога от лемурийците.