„Научната празнота“ на атлантите не може да утвърди култа към знанията, толкова необходим за информационните полета на Онзи свят. В живота на човечеството най-трудно е добиването на нови знания и това е призванието на най-способните и прогресивни хора. При атлантите знания може да получи всеки настроил се на вълните на Всеобщото информационно пространство. Затова те попадат при късогледи тщеславни хора, които не устояват на съблазънта да властват.
Така вместо култът към знанията идва култът към властта. Култът към доброто не може да противостои на отрицателните властолюбиви стремежи. Човешките стремежи са изключително мощна сила, те не могат да се спрат, по-добре е да се насочат по друг път — например към знанията. Ако атлантите са имали култ към знанията, всички човешки стремежи щяха да са насочени към безбрежната и вечна област на познанието, а не към властолюбивите апетити.
Човекът (независимо дали е лемуриец, атлант или съвременник) е организиран така, че винаги да се стреми към нещо. Той е създаден като саморазвиваща се субстанция. Затова стремежите му трябва да се насочват нанякъде. Накъде? Отговорът е прост — към знания и добрини. Култът към доброто плюс култът към знанията е главната ос в прогреса на човечеството. В противен случай ще дойде култът към властта, заедно с него и злото, а след това и гибелта.
Появилият се култ към властта при атлантите прогресира. Те се разделят на враждуващи групи. Знанията на Онзи свят, получени навремето от лемурииците, се използват за създаване на оръжия. Започват безкрайни войни. В торзионните полета на Онзи свят постъпва огромна отрицателна психична енергия.
Предвиждайки настъпването на глобалната катастрофа, най-напредничавите сред атлантите отиват в пещери и изпадат в състояние на сомати, като попълват Генофонда на човечеството. Изпадането в сомати при атлантите изглежда е имало сравнително масов характер и затова дори и сега основната част на Генофонда е от тях.
Шамбала и Агарти не могат да попречат на глобалната катастрофа, тъй като силата на пророците лемурийци не е достатъчна, а Шамбала не може да приложи военни средства поради утвърдените в нея култове към доброто и знанията.
Съмнявам се, че атлантите са попълнили подземната техногенна цивилизация на лемурииците. По-вероятно е те да не са достигнали равнището на феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, толкова необходимо за живот в Шамбала и Агарти.
Катастрофата се разразява преди 850 000 години. Оста на Земята измества положението си, полюсите се разместват, настъпва Всемирен потоп. Отново е въведен блокиращият принцип SoHm.
Цивилизацията на атлантите не загива моментално. Част от тях (жълти атланти) с въздушните си кораби (вимана) успяват да отлетят в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби — най-високите области на Земята, които преди Всемирния потоп са били северен полюс. Те се настаняват по бреговете и островите на вътрешното море, разположено на мястото на пустинята Гоби, и преживяват още няколко десетки хиляди години. Но изолацията, малката численост и главно липсата на „вълшебната пръчица“, т.е. знанията от Всеобщото информационно пространство, водят до деградация на обществото, подивяване и гибел. Превърналата се в навик „научна празнота“ не позволява на атлантите да оцелеят.
Друга част от атлантите (черните атланти) остават по високите участъци на африканския континент. Твърде бързо обаче поради споменатите причини с тях се случва същото. Според една хипотеза те дават своята лепта за формирането на съвременните негри.
Трета част от атлантите оцеляват на т.нар. остров на Платон, който се намира в Атлантическия океан10. Тази група се оказва най-прогресиращата, успява да запази знанията си въпреки невъзможността да контактува с Всеобщото информационно пространство, организира научни изследвания, съхранява технологиите и подтиква хората да се усъвършенстват в духовно отношение без пряката поддръжка на Онзи свят.
Атлантите от острова на Платон успяват да се утвърдят в новите условия и да преживеят през дългия период от случилото се преди 850 000 години допреди 11 000 години. През това време водата, заляла Земята след Всемирния потоп, постепенно отстъпва, открива се нова суша, на която се разселват хората от петата раса (нашата цивилизация).