Обществото на арийците не осъществява прогрес стотици хиляди години. За това има обективни причини: сушата след Всемирния потоп представлява отделни каменисти острови, а изолираността и родствените бракове способстват за деградацията и влошаването на наследствените параметри. Има отделни сведения, че в този период от Генофонда се появяват немалко пророци, но дейността им очевидно не води до успех — дегенеративните процеси при арийците се оказват по-силни. Ръстът им намалява и става около метър и половина, те все повече и повече се превръщат в диви племена.
Създава се впечатлението, че преди 100 000–200 000 години живеят три основни групи арийци — в районите на Тибет, Южна Африка и Средиземно море. Но първите две групи деградират и подивяват и само средиземноморската група бавно тръгва по пътя на прогреса и в крайна сметка се формира древноегипетската цивилизация, за което явно съдействат не само пророците, но и тесните контакти с атлантите от острова на Платон. Египетската цивилизация достига високо равнище на развитие. Очевидно строителството на пирамидите й принадлежи, но съвместно с атлантите от острова на Платон. Кога и защо загива тя? Трудно ми е да кажа. Може да се предположи, че древните египтяни не са преживели последиците от катастрофата след сблъсъка на Земята с кометата Ти-фон (преди 11 000 години) и гибелта на атлантите, чиито знания и умения са ползвали.
Преди 18013 години в Тибет и Хималаите се появява нов пророк. Едни го наричат Ману, други — Рама, а трети — Бонпо-Буда. Той е с огромен ръст и необичайна външност. Мисля, че именно неговите очи са изобразени на всички тибетски храмове. Както вече отбелязахме, при анализа на тези очи направихме извода, че те са принадлежали на лемуриец.
Впечатлението ми е, че през целия период на арийската раса, като се започне от времето на Всемирния потоп (преди 850 000 години), като пророци от Генофонда на човечеството са излизали само атланти и ранни арийци. Сред тях не е имало лемурийци. Дейността им не води до сериозни успехи, арийската раса все повече и повече деградира. Около периода преди 18 000 години човечеството се състои предимно от диви и полудиви племена, перспективите за развитие рязко намаляват. Само египетската цивилизация изпъква на този фон, но и при нея се проявяват сериозни признаци на регрес.
Шамбала и Агарти най-после решават да използват като пророк лемуриец. Така преди 18013 години на Земята се появява Бонпо-Буда (Рама, Ману). Той започва да действа в района на Тибет, като подбира най-добрите мъже и жени сред арийците, изолира ги от полудивите племена, започва да ги учи как да живеят и съдейства за размножаването и разселването им по земното кълбо. Точно тези хора според нас са имали и имат „средностатистическите очи“ (тибетската раса). Точно те се разпространяват, като изтласкват полудивите племена. Проследихме миграцията им по офталмогео-метричната схема, а съхранилите се полудиви племена, невмества-щи се в тази схема, са си останали на същото равнище. Именно тези хора, осветени от пророка лемуриец, осъществяват постепенен прогрес.
Като по-развити, те печелят конкурентната борба за територии срещу полудивите племена и на повечето места успяват да заменят полудивите арийци. Някъде се смесват с тях (Африка, Индонезия, Австралия), но другаде успяват да съхранят чистотата на расата, тръгнала от Тибет (Европа, Азия), като външността им се променя в зависимост от условията на обитаване. Полудиви изолирани племена се запазват на някои острови от Тихоокеанския регион, джунглите на Амазонка и в Африка. Трябва също да се отбележи, че по данни от офталмогеометричната схема някои групи арийци, потеглили от Тибет, все пак са подивели (Южна Америка, островите на Полинезия).
Независимо от смесването с полудивите племена и отделни случаи на регионално подивяване, арийците, тръгнали от Тибет, успяват да осъществят постепенен прогрес за нашата цивилизация. Пророкът лемуриец преустановява деградиращия път на развитие на арийската раса и затова завинаги остава в паметта на хората, а очите му красят всеки тибетски храм като символ на прогреса.
Арийската раса обаче я очаква сериозно изпитание. След падането на кометата Тифон в Атлантическия океан (преди 11 000 години) Земята е обвита в мъгла, предизвикана от изхвърлянето на огромни маси прах в атмосферата. Някои автори пишат, че тъмнината продължава 1000–2000 години, други назовават значително по-къс срок. Трудно ми е да кажа какви са били условията за живот след катастрофата, но може да се предполага, че са били твърде сурови. В условията на оцеляване предимство имат арийците, излезли от Тибет, тъй като са по-напредничави и способни да строят къщи, да ги отопляват, да шият дрехи, да отглеждат домашни животни, да се занимават със селско стопанство. Много полудиви и диви племена не оцеляват и сякаш очистват Земята и човечеството от регресивното настъпление на дивашината, макар че някои от тях не само оцеляват, но и остават и досега на същото равнище.