След катастрофата, свързана с падането на кометата Тифон, условията на живот на Земята постепенно се нормализират. Но прогресът в развитието на обществото постоянно е възпиран, тъй като разцъфтява култът към властта, а култовете към доброто и знанията отстъпват на заден план. Безкрайните войни водят дори до това, че се създава идеал за човека като воин защитник или воин завоевател.
Трябва веднага да се каже, че блокиращият принцип SoHm, който не позволява да се ползват знанията на Онзи свят, не спомага за развитието на култа към знанията. В резултат хората започват да забравят религията и само „шепотът на кармата“ им подсказва за тяхната духовност. Затова се развиват езичеството, вярата в идоли и т.н. На човечеството явно не му достигат божествени знания.
Шамбала и Агарти не остават безучастни в тази ситуация. Преди 2000 години се появяват група пророци (Буда, Исус Христос, Мохамед, Мойсей, Озоастър и др.), които започват да насаждат на човечеството елементи от знанията на Онзи свят. Успехите са налице — създадени са религиите: будистка, индуистка, християнска, мюсюлманска, юдейска и т.н. Култовете към доброто и знанията се засилват, но не могат да се преборят с култа към властта. Междуособните войни се сменят от религиозни. Започва преразпределяне на териториите по религиозен принцип. Човечеството отново се отклонява от истинската линия на развитие и причината е в култът към властта. Дори и дума не може да става пред арийската цивилизация да се разкриват древните знания на лемурийците.
През XVIII-XIX век обаче в някои части на света (главно в Европа) се появява необичаен култ към знанията, който се основава на изучаването на физическия свят (технически прогрес, дарвинизъм и т.н.), без опити да се осмислят божествените знания. Прогресът тръгва с бързи темпове, независимо от блокиращия принцип SoHm. Арийците сякаш показват, че може да съществува технически прогрес и без знанията на Онзи свят. Но подобен култ към знанията крие последици, тъй като те се придобиват преди всичко в угода на властта. Назрява катастрофа, която не закъснява и се изразява в две световни войни.
След Втората световна война човечеството е под влиянието на разрушителната сила на оръжието, създадено на основата на новите знания. То започва да се замисля над това, че култът към знанията и култът към властта са несъвместими. Броят на войните на планетата намалява.
При все това трябва да се признае, че различните религии, създадени преди около 2000 години, вече са спирачка, тъй като създават прецедент на войни за сфери на религиозно влияние. Досега процъфтяващият култ към властта прави опасно наличието на различни религиозни течения. Хората дори не се замислят, че коренът на религиите е един и същ. Настъпва времето те да се обединят и да се създаде Единна религия. Дали този процес ще мине без войни и катаклизми? Не мога да кажа.
Годината 1999 е край на Кали Юга и начало на Сатия Юга11. Много пророчества свидетелстват за края на света. Нострадамус, Вира Брахмандра и някои други дори писаха, че на 11 август 1999 г. ще има безпрецедентно пълно слънчево затъмнение. Светът ще потъне в тъмнина. Ще последват катастрофални явления, най-страшното от които ще бъде падането на комета или метеорит (кометата „Обущар“). Тя ще се стовари в Атлантическия океан. Огромни вълни ще залеят източното крайбрежие на САЩ и много райони в Европа. Ще има земетресения, урагани и торнадо. Предсказват, че ще загинат две трети от човечеството и едва една трета ще оцелее. Ще дойдат нови пророци (управляващият Шамбала и др.), които ще обединят религиите и ще създадат Единна религия на основата на доброто и любовта. Ще се появят и лъжепророци, изпратени от Антихриста. Постепенно ще настъпва „векът на истината“ и пред човечеството ще се разкриват древните знания.
Някои хора обаче, например Сатия Саи Баба, казват, че са доволни от развитието на човечеството, че няма да настъпи краят на света, а ще се върви непрекъснато към обединяването на всички религии и създаването на Единна религия.