Ще настъпи ли краят на света?
Трудно е да се отговори еднозначно. Хората, които предсказват бъдещето, очевидно се опират на знанията на Всеобщото информационно пространство, където имат способността да влизат. Струва ми се обаче, че бъдещето не е определено като неизбежна верига от предстоящи събития, тъй като би противоречало на основния принцип пресъздаването на човека като саморазвиващо се начало. Мнението ми е, че бъдещето във Всеобщото информационно пространство е представено като положителна и отрицателна прогноза за развитието на човечеството.
Коя от тях ще се окаже вярна? До голяма степен зависи от нас самите. Трябва да помним, че доброто и знанията ще спомагат за положителната прогноза, докато злото и властолюбието могат до доведат до глобални катаклизми, включително и до края на света, или да създадат условия за регресивния фактор на еволюция, водещ до подивяване.
Подивяването като регресивен еволюционен фактор
В предишната „глава“ често се натъквахме на факти, когато цели народи се превръщат в полудиви и диви племена. Очевидно по-дивяването е регресивен еволюционен фактор, чиято роля не бива да се подценява.
Преди няколко години пристигнах в Индонезия по покана на главния офталмолог на страната. Събраха се около стотина индонезийски лекари, пред които прочетох цикъл лекции и демонстрирах нашите нови операции. Индонезийските лекари ми харесаха — усмихнати, пъргави, интересуващи се от всичко ново, те създаваха впечатлението на високо цивилизовани и образовани хора. Въпреки това нещо ме подбутваше да попитам за човекоядството, което, както знаем още от училище, е било разпространено в тази страна.
— Кажете ми, тук ядат ли хора? — не се сдържах аз и попитах в личен разговор главния офталмолог.
— Какво говорите — отвърна той, — вече сме цивилизована страна и времената на човекоядството са в миналото.
— Нима толкова бързо се справихте с обичаите на дивите племена? — настоявах аз.
— Ами, по принцип — сконфузи се главният офталмолог — в Индонезия има около тринадесет хиляди острова и на част от тях и досега съществува човекоядство. Затова пък имаме специална канибалска полиция. Ако на някой остров изядат човек, тя веднага излита и наказва диваците.
— Стараете ли се да образовате полудивите племена, да ги учите на по-цивилизован начин на живот?
— Разбира се, че се стараем — беше отговорът. — Съществува специална държавна програма. Но ми се струва, че е безполезно. Диваците не възприемат знанията, те са като животни, живеят с инстинктите си. Може би преди много години са били по-цивилизовани, но безвъзвратно и окончателно са подивели. Съмнявам се, че може да им се насажда цивилизация, по-скоро ще бъдат изтласкани от цивилизованите хора и постепенно ще загинат.
— Разбрах от вашите думи, че ако хората са преминали към примитивен начин на живот и са подивели, не е възможно да бъдат върнати към цивилизовани форми — казах аз.
— Мисля, че е така — промълви главният офталмолог. — Бил съм при такива племена, полагах усилия да им лекувам очите. Те обаче нищо не схващат, мозъкът им е недоразвит.
Замълчах. От историята на човечеството знаех, че на мястото на индонезийските острови някога е съществувал основният континент Атлантида, на който е преуспявала велика цивилизация. Нима всички знания са били забравени? Нима процесът на подивяване не е могъл да бъде спрян? Нима подивяването е невъзвратимо?
Маймуната от човека или човекът от маймуната?
От училищната програма всички знаем, че човек е произлязъл от маймуната. А Рудолф Щайнер, след като е анализирал „Хрониката на Акаши“ (с. 67,68), смята, че маймуната е произлязла от човека.
Авторът пише следното: „По-нататъшното развитие става възможно само защото част от човешките същества са достигнали no-висока степен за сметка на другите. Най-напред се налага да се пожертват онези, които са лишени от дух. Смесването с тях с цел размножаване би смъкнало no-развитите хора до тяхната степен. Затова всички, които могат да възприемат духа, са отделени от тях. Вследствие на това те потъват все по-надолу и надолу до степента на животните. Така, наред с човека, се създават човекообразни животни. Може да се каже, че човекът по пътя си оставя зад себе си част от своите братя, за да се издигне самият той no-високо. Такива хора от предишна епоха, преминали обратно развитие, са маймуните. Както човек някога е бил no-несъвършен отсега, така и маймуните някога си били no-съвършени в сравнение със сега.“