Ако се вярва на Рудолф Щайнер, маймуните са произлезли от човека, а съвременните диваци от Индонезия, Амазонка и Африка са в стадий на постепенно преминаване в маймуноподобни същества. Предполагам, че и снежният човек е един от клоновете на подивелите.
Дали наистина е така? Трудно е да се твърди каквото и да било. Но хипотезата за произхода на маймуната от човека не е по-малко убедителна, отколкото на човека от маймуната, тъй като в природата освен прогресивния еволюционен процес съществува и регресивен, чието наименование по отношение на човека е подивяване.
Подивяването в човешката история
При проучването на източните литературни източници установих, че масовото подивяване е свързано с периоди на глобални катастрофи. В такова състояние са изпадали както атланти, така и арийци. Само лемурииците избягват масовото подивяване (макар че частичното не би могло да се изключи), тъй като най-добрата част от тях, владеещи феномена „дематериализация-материализация“, се скриват под земята и организират Шамбала и Агарти. Там те достигат най-високата степен на развитие. В литературата не съм срещал сведения за подивяване на лемурийци.
Атлантите са изпадали в процес на масово подивяване два пъти. Зародили се още в недрата на лемурийската цивилизация, те, оцелели частично след глобалната катастрофа, се лишават от ръководната роля на лемурииците и започват постепенно да се смъкват към примитивния начин на живот. Както пише Лобсанг Рампа („Лекарят от Лхаса“, с. 236), подивелите племена са измествани от по-напредничави и така продължава до откриването на старинните писания на лемурииците. На базата на тези древни знания се осъществява прогресът на атлантическата цивилизация.
Повторното им масово подивяване е след Всемирния потоп преди 850 000 години. Лобсанг Рампа в същото произведение (с. 239) пише по този повод, че хората забравят своята култура и се връщат към стадия на подивяването; правят си дрехи от животински кожи, хранят се с плодове и носят тояги с каменни накрайници. И така, останалите живи атланти след Всемирния потоп в повечето случаи постепенно подивяват, изтласкани са от арийци-те и загиват. Само атлантите от острова на Платон успяват да избегнат подивяването и да запазят цивилизацията си допреди 11 000 години, когато загиват в резултат на космически катаклизъм.
Арийците, зародили се в недрата на атлантическата цивилизация и частично оцелели след Всемирния потоп, също са подложени на процес на масово подивяване. За това свидетелстват много литературни източници — Елена Блаватская, Лобсанг Рампа и други. Подивяването сред арийците е толкова дълбоко и мащабно, че едва в сравнително неотдавнашен исторически период (преди 18 000 години) пророците успяват да прекъснат регресивния ход на еволюцията. Може да се предположи, че преди 11 000 години, след като на Земята пада кометата Тифон, е имало взрив на масово подивяване, свързано с променените условия на живот. Не всички подивели хора на планетата обаче са загинали, все още в редица региони те са се запазили.
Кои са диваците?
Днес диви и полудиви племена се срещат в Индонезия, Нова Гвинея, Австралия, Виетнам, Чили, Бразилия, Перу, Боливия, Еквадор, Сибир и в много страни в Африка. Проучвайки литературата, установихме, че сред съвременните диваци има потомци на трите основни раси на Земята: лемурийци, атланти и арийци.
Най-учудващото е, че сред тях могат да се открият потомци на далечните и величествени лемурийци. Елена Блаватская (т. 2, с. 286) пише, че плоскоглавите аборигени в Австралия са преки потомци на лемурийците. Поредицата от обзори на източната религиозна литература (Pillai, 1956; Zvelebil, 1973 и др.) показва, че тамилите (Шри Панка) също са потомци на лемурийците.
Може ли да се вярва, че досега са се запазили потомци на лемурийците, живели преди милиони години? Сложно е да се отговори на този въпрос преди всичко защото посочените аборигени не са изучавани сериозно от гледна точка на палеоанатомията. Може би действително например при плоскоглавите аборигени в Австралия биха могли да се открият някои необичайни анатомични особености, сходни с описанията на лемурийците (разлики в строежа на хайморовите кухини, гръкляна, лопатките, ръцете, краката и др.).
Блаватская на няколко места (т. 2, с. 482, 532, 577) сочи, че някои аборигени на острови в Тихия океан са преки потомци на атлантите. На мястото на тези острови някога е бил основният континент на Атлантида. След потъването му остават само островите, на част от които атлантите оцеляват, подивяват и се запазват до днес като диваци.