Вече стигнахме до хипотетичния извод, че пророците се появяват от Генофонда на човечеството. Следователно Генофондът и стоящият в основата му феномен сомати са създадени на планетата, за да предотвратят подивяването й.
Шамбала и Агарти ни наблюдават и анализират, като определят необходимия момент, за да призоват на помощ светия Генофонд на човечеството, в който са концентрирани най-добрите хора от трите последни цивилизации на Земята. Някои народи и племена, позволили си в безделие да подивеят, се хвърлят на олтара на регресивния еволюционен процес, но други тръгват след пророците, в чиито деяния прозират величавите знания на Шамбала и на самия Творец.
Приключвайки „главата“ за подивяването, неочаквано ме споходи идеята, че регресът в обществото може би започва, когато над отделния човек и над цялата страна надвисва негативна аура, когато оптимизмът се сменя с песимизъм и отрицателната психична енергия, съчетана с предъвкването на отрицателните моменти в живота, става преобладаваща.
Бях принуден да констатирам, че всъщност над Русия е надвиснала негативна аура и от това сърцето ми се сви.
Негативната аура над Русия
На всеки чужденец Русия прави двояко впечатление: от една страна, Русия излъчва сила, тъй като владее огромни територии и има изключително висока интелектуално-научна мощ, а от друга, руснаците не са в състояние да си организират що-годе пристоен живот и се свират в жалки домове, движат се в потънали в мръсотии входове, пътуват по пътища с кални локви. Парадоксалността на руската душа се обяснява с какво ли не — влиянието на сибирските студове, въздействието на руските простори, източния елемент в руската душа и т.н. Нека обаче да погледнем на Русия от гледна точка на това, на което е посветена тази книга.
Какво е казал Нострадамус за Русия?
През 1555 г. великият френски прорицател Нострадамус пише, че в началото на XX век в страната Аквилон (Русия — бел. Е.М.) ще дойде самият Антихрист и ще я управлява в „два облика“, чиито рождени дати ще се различават с 9 години, 9 месеца и 9 часа. Доколкото вникнах в изследователите на Нострадамус, рождените дати на Ленин и Сталин се отличават с посочените три деветки. Същите изследователи предполагат, че духът на Ленин се е преселил в тялото на Сталин, като е изгонил неговия по-слаб дух. Нострадамус пише още, че при управлението на Антихриста над страната Аквилон ще надвисне негативна психична аура и хората ще се избиват взаимно.
Не се наемам да съдя Нострадамус и не съм уверен дали правилно съм разбрал изследователите на великия прорицател, но съвпадението с идването и управлението на болшевиките се налага от само себе си. Не ми се иска да обиждам милионите възрастни хора, чийто живот е посветен на строителството на комунизма, но фактът си остава факт — ленинските и сталинските репресии погубиха милиони от най-добрите хора на Русия (СССР). Култът към властта достигна крайната си степен. Заради него не жалеха никого — нито селяните (кулаците), нито писателите, нито учените, нито руската аристокрация. Под външно красивия лозунг за „равенство“ косата играеше по контингента от хора, който беше над сивия средняк. Под лозунга за „диктатура на пролетариата“ (абсурдността му не предизвиква съмнение, тъй като това е диктатура на изпълнителя) работниците бяха противопоставяни на интелигенцията, което също служеше за заздравяване на култа към властта. Тоталното обобществяване не оставяше място за развитието на личността. Досадните партийни щампи бяха набивани като молитви в мозъците на хората. Религията бе извън закона.
Негативната комунистическа аура над Русия
Защо комунизмът, чиято античовешка същност не предизвиква съмнение, устоя толкова години? От гледна точка на Всеобщото информационно пространство идеите на комунизма експлоатираха някакъв силен вид отрицателна психична енергия, тъй като тя до голяма степен успя да потисне положителните прояви на психичната енергия. Според мен въпросните идеи масово експлоатираха онази отрицателна психична енергия, в чиято основа е завистта.
Завистта е твърде разпространено явление сред хората: слабият завижда на силния, некрасивата жена завижда на красивата, посредствеността — на таланта, бедният — на богатия и т.н. Завистта е в основата на много отрицателни моменти в нашия живот: интриги, жалби, кариеризъм, потискане на талантите и други. Обществото се старае да тушира проявите на завист, като създава различни закони и теории. В противен случай всичко напредничаво би било разрушено в угода на сладките инстинкти на завистливците. Завистливият човек не може да намери спокойствие, денем и нощем го гложди чувството за собствена непълноценност. Ако усещането за завист е туширано, човек живее що-годе спокойно, но ако то само малко се подбутне, превръща се в болезнена и тежка мания. Помня един директор на институт, който ми каза: „Вярвам, че твоите операции носят полза на хората. Но, Мулдашев, ще се боря с теб, ще те унищожа, дори да загубя всичко“.