Комунистическата идея за „равенство“ узаконява освен всичко друго и равните права на слабия и силния, на глупавия и умния, на бедния и богатия, поради което опосредствано се узаконява чувството на завист към по-силния, на глупавия към умния, на бедния към богатия. В дълбините на душата си завиждащият човек усеща, че равните права все още не са равни възможности, но това не му пречи да ползва тези равни права в угода на своята въжделена завист. Точно затова комунистите можаха за броени месеци да организират репресии срещу кулаците, аристокрацията и учените. Отрицателната психична енергия, а това е пробудилата се завист към високопоставените, беше техен съюзник.
Мисля, че комунистите в дълбините на душата си са разбирали, че религията им противостои, тъй като говори за Онзи свят, за божествения произход на човека и пропагандира положителните психични моменти (любов, добро и т.н.), противоречащи на тяхното акцентиране върху отрицателната психична енергия. Затова комунистите сринаха религията и създадоха свои богове — Ленин, Сталин и други — богове на завистта. Култът към властта достигна висшия си стадии — отричането на Висшия разум и заменянето му с идолоподобни лидери.
Единственото от положителните явления, което комунистите се уплашиха да разрушат, бяха знанията. Те им бяха необходими, за да осъществят „световната революция“. Пропагандата сред научните работници беше особено силна, беше въведена „партийността в науката“, а водещите и свободолюбиви учени (Вавилов и др.) бяха подложени на репресии.
Въпреки това не може да се каже, че всички хора, живели при комунистическия режим, бяха изцяло привърженици на отрицателната психична енергия, надвиснала над страната. Напротив, у мнозина се пробуждаше дълбокото вътрешно чувство за съпротива срещу настъплението на психичния негативизъм и те се бореха, пряко или косвено, за положителните начала в живота. Например трябва да се признае, че през социалистическия период в Русия бурно се разви науката, въпреки че учените получаваха мизерни заплати и в много отношения бяха откъснати от останалия научен свят. Очевидно обаче действаше неизменното желание за самоутвърждаване, макар и в получаването на знания, за чиято божественост и значимост на учения нашепваше кармата. Широко беше разпространен и туризмът, когато човек в планината или тайгата се самоутвърждаваше в борба с дивата природа, при която няма компромиси и на карта е поставен не резултатът, а животът.
Точно такива хора, успели по времето на комунистическия режим да намерят ниши за положителните и съзидателни деяния, спасиха Русия (СССР), като не й позволиха да се търкулне по наклона на вътрешното самоунищожение и дори да запази статута си на велика държава. Тези хора бяха истински борци и със своята положителна психична енергия противодействаха на политиката за утвърждаване на тоталния негативизъм. Те са герои, тъй като не позволиха на отрицателните сили да превърнат Русия (СССР) в деградираща, ленива и полугладна страна като Куба и Камбоджа (бил съм там и мога да го твърдя с пълна увереност). Сред тези хора имаше учени, лекари, учители, работници, а и партийни дейци. Трябва да им свалим шапка, тъй като те не просто градяха, а го правеха при властването на черните отрицателни сили. А партийният билет, който притежаваха, не беше пречка за съзидателни деяния.
Нека все пак да отговорим на въпроса за парадоксалността на руснаците, поставен в началото. Отговорът идва от самосебе си — онази част от тях, които в борба с негативизма създаваха положителни жизнени моменти, се утвърдиха и запазиха високия научно-интелектуален потенциал на страната, а друга част, които в комунистическите години се поддадоха на отрицателните психични моменти, слязоха до равнището на равнодушни, пиещи и озлобени субекти, тайно ненавиждащи обществото и плюещи в същия обществен кладенец, от който и самите те пиеха.