В сравнително неотдавнашен исторически период еврейският народ е загубил земята си и се е разпилял по различни части на земното кълбо, запазвайки нацията си чрез религиозната забрана срещу смесени бракове. Разбира се, тази забрана не е действала 100%, но все пак влиянието й не може да се отрича. Затова е неясно, защо въпреки запазването на нацията и присъщите й особености (култура, обичаи и т.н.) външността на евреите толкова рязко се различава според географския принцип. Бухарските евреи приличат на узбеките, кавказките — на кавказците, немските — на германците, мароканските — на мароканците, етиопските — на етиопците и т.н. Смесените бракове, доста чести впрочем, не биха могли да повлияят толкова силно върху външния облик на евреите — иначе те биха били асимилирани.
Отговорът на поставения въпрос може би е свързан с биополе-вия контакт на хората от различни нации, предизвикващ взаимното въздействие на външните белези. Тази мисъл ми хрумна, след като прочетох трудовете на А. В. Цзян (гр. Хабаровск) за експериментите с биополетата на животински ембриони и растителни семена. Доктор Цзян, облъчвайки кокоше яйце с биополе на пате, постигнал раждане на пиле с патешки крачета. По същия метод се сдобил с тикво-краставица, крушо-ябълка и други генетично смесени видове.
По същата логика можем да твърдим, че бухарските евреи например постепенно са придобили чертите на узбеките не само защото понякога е имало смесени бракове, а и понеже е било налице биополевото въздействие на узбеките върху евреите по време на ембрионалното им развитие. Същият принцип е действал вероятно и при тъмнокожите етиопци, светлокожите германци, мургавите кавказци и т.н.
Естествено биополевото предаване на генетичната информация не може да обхване всички функции на човешкия организъм (работата на мозъка, сърцето, черния дроб и т.н.), но е напълно реално да въздейства върху външните белези. Разбира се, тази хипотеза се нуждае от научно-експериментално потвърждение и в бъдеще, когато науката достигне по-сериозно ниво в изучаването на биополевите ефекти, вероятно ще бъде проверена.
Расизъм или единство на народите
За обикновените хора думата раса най-често носи отрицателен заряд, понеже напомня за германския расизъм и войната, започната от фашистите в името на тази идея. Още веднъж ще повторя, че цялата наша човешка цивилизация се определя като арийска (преди нас са съществували цивилизациите на атлантите и лемурийците), докато Хитлер и неговите идеолози неправомерно присвоиха това название само за един народ, подчертавайки изключителната роля на германците.
Понятието раса е антропологично, а не политическо. Тук няма аналогии между вида раса и степента на умствените или предприемаческите способности на хората. Нещо повече — офталмогеометричните изчисления показаха, че съществува строга зависимост в промените на очите по четирите пътища за мигриране на човечеството от Тибет, което не позволява на една раса да бъде поставяна над други. Некоректно е да се смята, че последните раси в края на всеки път на миграция са най-развити. Сравнете например миграционните пътища D и В — високоразвитата последна раса от път D и полудивата австралийска раса в края на път В.
Степента на развитие при различните раси зависи не от антропобиологичния признак, а от съчетаването на обстоятелствата, издигнали начело умни, добри и инициативни лидери, способни да насочат народа си по пътя на прогреса и да създадат условия, гарантиращи опазването на прогресивното начало и в бъдеще.
Трябва да признаем, че степента на развитие на северната раса (германци, англичани, американци и други) е по-висока от тази на динарската раса (славяните) в сегашния исторически момент. Но да си спомним времената на Петър I! Русия претърпява огромен бум в развитието си, продължил и след смъртта му, и едва Октомврийският преврат от 1917 г. прекъсва възможността Русия да се превърне във водеща страна от световен мащаб. Погледнете Япония, която от треторазредна сила, днес е една от водещите страни благодарение на умната политика на лидерите си.
Разбира се, трудно е да се очаква икономическо чудо от австралийските аборигени или папуасите в Индонезия например. Липсата на прогрес в даден исторически период, довел до постепенното подивяване на хората, се е отразил и върху умствените способности на представителите на тези раси.