Ако се възприеме системата за глобяване на мръсните входове, живеещите в тях бързо ще изчислят най-мърсящите и ще ги принудят те да плащат глобата, ще поставят портиер от уморените от безделие пенсионери и сами ще направят ремонт. Скоро ще се появи състезателен инстинкт — чий вход е по-хубав.
В моя вход бързо открих човека, който пикаеше в асансьора. Приближих се до група момчета и строго ги попитах:
— Вие ли пикаете в асансьора?
— Какво говорите, не сме, Дима от втория етаж е — с наведени глави отговориха малчуганите.
По моя молба момчетата набиха Дима от втория етаж и клозетните безобразия от негова страна в асансьора спряха. Същите момчета ми казаха, че така постъпва и един алкохолик от седмия етаж. Помолих кварталния милиционер и той разговаря с него, но онзи, позовавайки се на липсата на закон по този въпрос, продължаваше да пикае в асансьора. Взех флумастер и написах на стената му: „Пишкащият в асансьора като в храст е сто процента педераст“.
Момчетата ми съобщиха, че алкохоликът изтрил надписа и пак се изпикал. Възстанових го. Той трайно получи прякора „педераст“, с който момчетата го пресрещаха при излизането му от входа. Заради този позор алкохоликът спря да пикае в асансьора и скоро дори напусна входа. Все пак изглежда беше съхранил гордостта си.
Не призовавам посоченият надпис да стои във всички асансьори. Но човек трябва да бъде принуден да не мърси. В това отношение твърде забележителен е един разказ на М. Зошченко: руски писател върви по улицата и негодува от пейзажа с калта, локвите и умрелите котки. Неочаквано му се удава да пътува в Германия. Ходи по германските улици, любува се на чистотата и хока своя народ, та пушек се вдига. В този момент му се приисква да отиде в тоалетна. Намира я, влиза вътре и започва да се любува на чистотата и теменужките, поставени на перваза. Свършва си работата, вдига си гащите и дръпва вратата. Тя не се отваря. Писателят започва да крещи. Събират се немци и нещо му говоряша неразбираемия си език. Скоро намират рускоговорящ, който казва: „Вземи и пусни водата, измий мръсотията, която си сътворил, и вратата автоматично ще се отвори“. Тогава през главата на руския писател минава мисълта, че и културните немци измислят всякакви хитрости, за да пазят чистотата и реда.
Мисля, че не бива да се страхуваме да принуждаваме хората да бъдат културни. Културата сама няма да се насади, за нея трябва да се води борба.
Ако в задълженията на контролните органи по пътищата влиза не само дългоочаквания водач, който не си е сложил колана или е превишил скоростта, а и наказването на нехайните копачи на канавки или на пътните „майстори“, поставящи асфалта направо в локвите, нашите улици скоро биха станали същите като в Европа. Ако глобяваха водачите, паркирали в тревна площ и разнасящи току-що закарания там чернозем по целия град, автомобилите ни щяха да бъдат чисти, а по панталоните ни нямаше да има кални пръски. Ако селските жители, превърнали улиците си в кални коловози, проходими само за трактори, или в патешко-свински свърталища, бяха наказвани, те бързо щяха да организират и построяването на нормален път. Ако виладжиите бяха задължавани да влагат пари не само в градинския си парцел, но и в строителството на път към него…
За съжаление, всички заприличахме на шлосера Н., свикнахме да мърморим и да сочим другия, да ругаем властта или народа и да усилваме негативната си аура. Така ще измърморим целия си живот. Трябва да ни принуждават сами да го променяме и да създаваме около себе си аура от положителни емоции. Само ние, при това съзнателно, можем да сменим негативната аура с позитивна.
Ролята на президента на страната
Защо президентът на страната притежава огромна власт? Умен или глупав, добър или зъл, прогресивен или регресивен, властта му е огромна. Вероятно във всяка страна има хора, които са много по-умни и способни от президента, но те никога няма да имат дори мизерна част от неговата власт, независимо че статиите им всекидневно се публикуват във вестниците, а словата им постоянно вървят по телевизията. Защо е така?
Нека да си припомним времето, когато властта в страната започна да се клати. Например последните месеци от управлението на Горбачов, когато неговите думи вече нищо не можеха да променят и предизвикваха само смях. Защо кумирът, чиято всяка дума ловяхме, стана смехотворен? Като че ли някакви свръхестествени сили в определен промеждутък от време подкрепят президента и стимулират властта му над хората, а в друг промеждутък му обръщат гръб и го превръщат в жалка кукла.