Едва когато, ползвайки научно-логичния подход, приключих с философския анализ на получените резултати от хималайската експедиция, започнах да осъзнавам дълбокия смисъл и на религията, и на думите на Саи Баба, и на много други автори, където се разсъждава за доброто и любовта. Те са главното съзидателно начало в човешкия живот.
Аз съм обикновен представител на потопената в материалното раса на арийците. Мозъкът и мисленето ми са нищожно слаби в сравнение с мисловната мощ на лемурийците, още повече — с Космическия разум. Но дори и така при логическия анализ на отделните факти стигнах до удивителния извод: доброто и любовта са основополагащите категории в човешкия живот, определящи прогреса. Никога преди не съм придавал значение на изрази като „Пречисти си душата“, „Разкай се“ или „Не вземай грях на душата си“. Струваха ми се скучни и неразбираеми. Когато обаче четях Николай Рьорих, отново срещнах понятието „чиста душа“. Той пише, че загадъчната Шамбала се населява от хора с чиста душа. „Какво ли е пък това? — мислех тогава. — Защо всички религии отделят толкова внимание на пречистването на душата?“
Попитах един познат поп. Той ми прочете проповед, от която аз като учен абсолютно нищо не разбрах. Наистина, попът от дълбоката провинция, научил наизуст редица проповеди и молитви, не можеше да ми обясни основния смисъл на понятието „чиста душа“. Но Рьорих, който беше и е мой кумир, постоянно насочваше вниманието си към нея. Защо?
Сега мисля, че вече мога, макар и примитивно, да отговоря. Чистата душа е качествено ново състояние на душата и духа на човека, когато положителната енергия на торзионните полета (доброто и любовта) не се изразходва за борба с отрицателната психична енергия (злото), а изцяло се насочва към съзидателен процес. В чистата душа няма зло, в борба с което обикновено се зараждат знанието и прогресът. Липсата на стимулиращото влияние на злото в чистата душа се заменя с дълбокото осъзнаване на необходимостта от постоянен прогрес. Главният враг на чистата душа е пустотата.
Преди никога не се бях замислял по този въпрос. Никога не са ми били симпатични хората, които безцелно прахосват живота си. Пустотата е страшният антипод на чистата душа, тя я погубва. Такъв човек, дори и да има добри помисли, с липсата на каквито и да било цели върви срещу самото човешко естество, което е постоянното саморазвиващо се начало.
Да се постигне чистота на душата според свамите и ламите може само чрез колосална работа над самия себе си, чрез самореализация и дори самопожертване, но непременно заради някаква общочовешка цел, а не заради собственото самоутвърждаване. Ламите подсказват пътя към състоянието „чиста душа“ — състрадание към хората и любов към човечеството. На пръв поглед тези думи звучат твърде абстрактно, но в тях е заложен основният смисъл на чистата душа — да се научим да изпитваме състрадание и любов към всички хора, не само към отделния човек, а не дай боже да обичаш само себе си. Целта трябва да бъде непременно с общочовешки мащаб. Но да се постигне това е извънредно трудно.
В съвременното общество няма хора с чиста душа. Близо до това състояние са учените. Ученият (имам предвид истинския) например в медицината се обрича на многобройни лишения (безсънни нощи, малка заплата и т.н.) преди всичко от състрадание и любов към болните. За истинския учен националността на болния, научният престиж и парите играят второстепенна роля.
Положителната психична енергия на доброто и любовта в чистата душа, освободена от необходимостта да се бори със злото, може да твори чудеса. Едно от тях е сомати. Спомнете си разказите на ламите, че такова състояние може да се постигне чрез любов и състрадание към човечеството, а целта на сомати е да бъдеш представител в Генофонда на човечеството, за да се превърнеш някога в пророк или прародител на нова човешка цивилизация. Друго чудо е феноменът „дематериализация-материализация“. Чудо е и увеличаването на продължителността на живота и постигането на безсмъртие.
Знанията на древните и религията сочат главния път за прогрес на човечеството — пречистване на душата и постигане на „чиста душа“. В този случай положителната енергия на финия свят ще бъде управлявана от човека, ще му се открият знанията на Онзи свят и той ще усеща огромния си енергиен потенциал. Подобно нещо вече се е случвало на Земята — лемурийците. А за пречистването на душата трябва да се научим да бъдем добри и да обичаме, необходимо е да не се страхуваме да бъдем състрадателни и да работим дори до самоизтезание за постигането на висока цел. Не бива да се щадим, тъй като човек изначално е създаден като саморазвиващо се начало. Потвърждават го многобройните примери с велики учени, които цял живот работят за постигането на дадена научна цел и до дълбока старост запазват свежестта на ума и младежкия си порив. Те са успели в една или друга степен да пречистят душите си. Най-страшно е, когато постигнеш нещо, да изпаднеш в леност и само да жънеш плодовете му.