Сега небето е светлосиньо и нашите очи са адаптирани към този факт. Струва ми се, че при промяната на оста на въртене на Земята цветът на небето се е променил. Пак при Нострадамус прочетох, че в резултат от глобалната катастрофа, унищожила атлантите, Земята е променила оста си на въртене, а полюсите са се изместили.
Второ, прави впечатление необикновената извивка на горните клепачи на очите. Ако при съвременния човек те имат формата на ясна дъга, то при тибетските очи съществува изпъкналост надолу в центъра на клепача, която сякаш надвисва над роговицата.
Какво означава тази особеност? Преди всичко, че очният процеп не се затваря напълно, понеже би му попречила извивката на горния клепач. В този случай очите запазват периферното си зрение посредством страничните части на роговицата. А тъй като и коренът на носа липсва, то зрението е бинокулярно по цялото зрително поле, включително и по периферните части, което ще рече, че притежателят на необикновените тибетски очи е способен да вижда и с притворени клепачи. Естествено, не съвсем добре, но достатъчно, за да се ориентира в пространството.
Очите на съвременния човек не притежават подобно „ориентировъчно зрение“, когато са притворени, понеже липсва крайното периферно бинокулярно зрение (заради корена на носа), а и горният клепач няма способността да покрива основната площ от повърхността на роговицата, оставяйки полуприкрита останалата част на очния процеп.
Свойството на тибетските очи да запазват „ориентировъчното зрение“ в притворено състояние е предизвикало появата на още един механизъм за адаптиране — дългите и изтеглени навътре и надолу ъгли на очния процеп. Това свидетелства за усилена лакримация (отделяне и отток на сълзите), което е необходимо, за да се запази влажността на очите при непълното затваряне на очния процеп.
Как да си обясним необходимостта очите да не се затварят напълно, като при това запазват „ориентировъчното си зрение“?
Не намерихме друго обяснение, освен необходимостта да се защити нежната роговица при бързо плуване под вода. Човекът, чиито очи са изрисувани по тибетските храмове, е можел бързо да плува под вода, прикривайки с извивката на горния си клепач лесно поддаващата се на травми роговица, като в същото време е запазвал „ориентировъчното си зрение“. А всичко това свидетелства, че тези хора са водели полуводен начин на живот.
В книгата на Нострадамус прочетох, че атлантите са живеели на многобройните тогава острови и са имали подводни плантации, където са отглеждали своите морски хранителни продукти. Използвайки подводен вариант на селско стопанство, атлантите очевидно са се придържали към полуводен начин на живот.
Благодарение на този извод направихме още едно допълнение към облика на хипотетичния атлант. Тези хора би трябвало да имат голям гръден кош и развити бели дробове, за да ползват по-голям запас от въздух. За съжаление не можахме да се досетим за още един отличителен белег на атлантите — ципата между пръстите на ръцете и краката, макар той логически да произтичаше от горното умозаключение. Сведения за наличието на ципи при атлантите получихме едва при тибетската експедиция.
Трето, на мястото на носа изображенията по тибетските храмове имат спираловидна „завъртулка“. Взимайки под внимание предположението, че атлантите са водели полуводен начин на живот, ние се замислихме дали тя не е изпълнявала ролята на клапановиден дихателен отвор. Подобна клапановидна анатомия на дихателния отвор е характерна за морските животни (делфините, китовете и др.). За разлика от обикновения нос тя напълно изолира достъпа на вода до дихателните пътища, когато се пребивава под нея.
Не успяхме да открием друго обяснение за предназначението на „завъртулката“, освен че е била приспособление към полуводния начин на живот. Неразбираеми обаче оставаха два момента: защо клапановидният отвор е под формата на спирала и защо съществува продължение на процепа на дихателния отвор надолу? Тогава още не се бяхме срещнали с Ананта Кришна и не знаехме за звуковъзпроизвеждащата й функция.
Тогава Венер Гафаров още не беше провел ембриоанатомичните опити, за да стигне до извода за възможното съществуване на хриле при тези полуводни хора. Но затова ще говорим по-късно. Четвърто, в изображенията по тибетските храмове малко над очите, в центъра на челото, е нарисувано капковидно петно. То се намира горе-долу там, където индийските жени рисуват козметичната точка. Предположихме, че капковидното петно изобразява хипотетичното „трето око“.