— Бихте ли могли да охарактеризирате накратко същността на източните знания за древността?
— Да, разбира се…
И Ананта Кришна произнесе кратък монолог, изобилстващ с думи като доброта, любов, състрадание, страдание, зло, от който нищо не разбрах. Деликатно поклащах глава и се опитвах да схвана логиката, но не успявах. Вярвах на Ананта Кришна, че в думите му има смисъл, обаче битовото разбиране на такива постулати като любов, добро и зло не ми даваше възможност да вникна в същността.
След като се отчаях, насочих разговора към по-разбираемия за мен западно-научен стил.
— Кажете ми, господин Кришна, моят анализ на очите, изобразени по тибетските храмове, верен ли е?
— Да, верен е.
— Тези очи на атлант ли са?
— Ние наричаме древните хора по друг начин.
— Чии са тези очи? — продължавах да разпитвам аз. — Това са Неговите очи.
— А кой е Той?
— Той е Божият Син. Той е създал отново човечеството, което сега живее на Земята, предал му е знания, научил го е на прогрес и му е помогнал да не загине. Точно това новосъздадено човечество се е разпространило по света.
— Откъде се е появил Синът Божи?
— Все пак?
— На Земята е живяло и живее великото племе — Синовете на Бога.
— Живее? Къде? В Шамбала?
— Между другото „завъртулката“ на мястото на носа при тези велики хора е изпълнявала ролята не само на дихателен отвор, но и на звуковъзпроизвеждащ апарат — насочи разговора към нова тема Ананта Кришна.
— Те са говорили с носа си, а не с гърлото, така ли? — учудих се аз.
— Да. При това са говорели в много широк диапазон… от ултразвука до инфрачервените вълни. Затова речта им е била по-наситена и по-богата от нашата. Те са владеели също така езика на телепатията. Главите им са били по-големи. Използвали са само мека храна. Свято са съхранявали двата главни звука — So и Нт — и са живели по законите на SoHm.
— Какво е SoHm? Защо тези звуци са толкова важни?
— Едва ли ще разберете какво е SoHm. Това е цяла философия — отговори Ананта Кришна.
Поразпитах го още, но усетих, че много неща премълчава или недоизказва, а и на мен ми беше трудно да го разбера. По това време още не знаех, че ми предстои да положа огромни усилия, за да вникна поне до известна степен в древната философия. Все още не разбирах ролята на великото последно послание SoHm, не осъзнавах неговата многостранност и съдбовност за нашата цивилизация, все още мислите ми се въртяха около странността на тези звуци.
Тогава дори и не можех да си представя, че очите, изобразени по тибетските храмове, не са очи на атлант, а принадлежат на представител на още по-древна и загадъчна земна цивилизация — на онази, която Ананта Кришна нарече Синове на Бога. До този извод стигнах значително по-късно, докато пишех книгата си, затова по-често ще наричам очите, изрисувани по тибетските храмове, очи на атлант.
Независимо от всичко още тогава ме измъчваше въпросът от къде са се появили представителите на древна земна цивилизация в сравнително по-късен исторически период? Та нали отдавна са били измрели?
Запазили ли са се на Земята хора от древни цивилизации?
Сигурно е вярно, че и преди нас на Земята са съществували човешки цивилизации. Те са достигали високо технологично ниво, при което използването на сила за осъществяването на зли помисли е било съдбовно — цивилизациите са се самоунищожава-ли. После върху руините на старата се е възраждала нова цивилизация и т.н.
Да предположим, че в настоящия момент, при сегашното технологично ниво на нашата арийска земна цивилизация, някой от държавните глави на суперсилите (САЩ, Русия) натисне копчето на ядреното куфарче — човечеството ще изчезне, а студената и облъчена планета ще стане непригодна за живот.
Силата на злите помисли е огромна. Те насочват техногенната мощ към разрушение и могат да доведат до самоунищожение на цивилизацията. Засега не ни е ясно естеството на доброто и злото, но несъмнено в тях е заложен огромен заряд. Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.
Струва ми се, че Япония е една от най-високо развитите страни в духовно отношение (бил съм там три пъти и мога да съдя за това), а САЩ — една от най-бедните в духовно отношение (бил съм там многократно и също мога да преценя). Понастоящем Япония има доход на глава от населението 35 хил. долара годишно, а САЩ — 19 хил. долара. При това по време на последната световна война Япония беше разрушена и окупирана, а САЩ натрупаха в своите банки основния световен капитал. Ролята на духовния потенциал на нацията очевидно се оказва по-важна.