Ако водещи лекари офталмолози ни представят на местните лами и свами, това би могло да подпомогне мисията ни, още повече че очите, на които ние връщаме зрението, в различните езици се наричат „огледало на душата“.
Избраният от нас маршрут минаваше през редица градове и селища на Индия и Непал, където бяха концентрирани най-интересните в научно отношение храмове на индуисти и будисти. Планирахме да се срещнем и с учени, изучаващи история на религията. Възнамерявахме да стигнем до малките пагоди в Непал, разположени високо в планините, и да поговорим с монасите отшелници.
За Индия потеглихме трима: Сергей Селиверстов, Венер Гафаров и аз. От Индия трябваше да прелетим в Непал, където по-рано бяха пристигнали Валери Лобанков и Валентина Яковлева, за да осъществяват предварителни проучвания. Там към нас се присъединиха индийският участник в експедицията (д-р Пасрича) и непалските му другари (Шесканд Ариел и Кирам Будаачарая). За късмет всички говореха английски — кой по-добре, кой по-зле, а двамата непалци и индийският лекар, естествено, владееха и местните езици — непали и хинди.
Какво знаят обикновените хора за произхода на човечеството?
Ако в Русия, САЩ или Германия зададем този въпрос на обикновени хора, то някои от тях веднага ще отговорят, че човекът произлиза от маймуните. Други ще кажат, че пришълци от Космоса са донесли на Земята семето на човечеството. Повечето обаче ще те погледнат като чудак и ще кажат „не зная“, показвайки с цялото си държание, че това изобщо не ги интересува, след като в живота им и без друго има достатъчно проблеми като например как да прекопаеш градината, да отидеш до магазина, да си платиш дълговете и т.н. Провокирани от въпроса, че според една от Дарвиновите теории различните хора са произлезли от различните видове маймуни, повечето започват да отричат Дарвин, мъчително избирайки между макак и шимпанзе и очевидно недоволни от подобен непрестижен „роднина“.
В Индия и Непал и думичка няма да чуеш за маймуна, а посоченият провокационен въпрос ще предизвика само смях. Маймуните, които тук скачат по покривите на къщите и се мотаят постоянно по сметищата, очевидно предизвикват в тях същите чувства, както в нас гълъбите или враните — никому не би хрумнало да изпитва чувства на синовно преклонение пред тях. Съвсем друго нещо са кравите — те са свещени животни.
В тези страни населението е убедено в божествения произход на човечеството. Естествено, обикновеният човек не може да обясни какво означава това. От самото си детство той е научил наизуст основите на будистката религия и, без да е разбрал постулатите на великото учение, все пак знае такива термини като медитация, „трето око“, състрадание. Обикновеният човек в тези страни обаче искрено вярва във величието на религиозното познание за света и е убеден в необходимостта от духовното развитие. На въпроса за същността на религиозното учение, той no-скоро от недоразвитост и бедна реч ще отговори: „Това е сложно.“
Будистката религия според мен е най-научната религия в цял свят. Понякога не само на обикновения човек му е трудно да я разбере, случва се и ученият да не я осъзнава докрай поради излишната материализираност на представите си. Съвременният учен обикновено се присмива на разясненията на обикновения индиец за движещата сила на страданието. А той простодушно ти обяснява, че ако си пристигнал в Бомбай от Москва, то ти страдаш, че в този момент не си в Москва, а когато се върнеш в Москва, ще страдаш, че си напуснал Бомбай и т.н., т.е. постоянно пребиваваш в страдалческо състояние.
Въпреки примитивизма на подобни обяснения, акцентирането на вниманието върху ролята на душевната сила дава своите плодове. Например в почти милиардна Индия около 40% от населението живее под такава черта на бедността, каквато не е сънувал и най-бедният бедняк у нас. Въпреки това там не е разпространена престъпността, особено грубата — с убийства и насилие. Представям си какво би се случило в САЩ, където и сега в Ню Йорк е опасно да се разхождаш дори денем, ако 40% от населението се премести от разкошните имения в съборетини, покрити с парчета от кашони и мръсни парцали, или в паянтови постройки, цименти-рани с кравешки изпражнения. За посткомунистическите страни, където процъфтяваше атеизмът, няма какво да говорим.