Руският човек, въпреки тесногръдото атеистично възпитание през комунистическите години, според мен е по-романтичен и възприемчив към новото, отколкото, да кажем, американецът. Многогодишният култ към долара направи американецът възприемчив само към онези новости, благодарение на които може да натрупа пари, макар че и тук има изключения.
Хората са различни. Различни са и техните възгледи върху ролята на материалното и духовното начало в живота. Разбира се, те са еднакви поне в онзи смисъл, че имат единен произход. Повечето от тях естествено не се замислят за това, увлечени в кръга на битовите проблеми. Но и на най-слабо образованият човек все пак му е интресно от кого е произлязъл.
В храма на Гита
Този храм, разположен в един от малките градове на Индия (Карнал), беше много красив. Множество статуи дооформяха фасадата на сградата, от вътрешната й страна те пресъздаваха някои битови сцени, а многобройните картини придаваха завършеност на цялостния ансамбъл.
Посрещна ни съпругът на майка Деял, която ръководеше този храм. Той ни разказа, че учението Гита се занимава с човешката мъдрост и по-специално с това как да не воюваш тогава, когато губиш властта, а имаш желание да я запазиш.
Разговорът с майка Деял започнахме с въпроса за козметичната точка, която индийските жени рисуват по челата си. Тя ни обясни, че въпросната точка съвсем не е признак за принадлежност към дадена каста или за положение в обществото. Понякога индийските жени си я слагат, след като се омъжат. Но от древни времена се смята: хората (и жени, и мъже) рисуват точката като символ, че разбират вътрешното си състояние.
— Кажете, индийската точка на челото не е ли спомен за съществувалото някога „трето око“? — попитах аз.
— Не мога точно… В религиозните писания не се споменава нищо конкретно… Знам обаче, че при хората е имало и има „трето око“ — отговори майката.
— Какви функции е изпълнявало то?
— Нашата религия очертава три функции на „третото око“. Първата е inside vision — вътрешно зрение, т.е. способността да се вглеждаме във вътрешността на организма, да разглеждаме вътрешните си органи. Втората е meditation — зрение, свързано с медитацията, т.е. способност да разглеждаме душата си. Третата функция е intellectual vision — интелектуалното зрение, т.е. умението да усетим умствените си способности — своите или на своя събеседник.
В този момент напълно осъзнавах първата функция на „третото око“ и понеже съм лекар, си я представях като нещо подобно на рентгеновия апарат, чиито лъчи минават през човешкия организъм. Третата функция също ми беше ясна, защото всеки човек е в състояние с някакво шесто чувство да различи умника от глупака, дори без да обръща внимание дали речникът му е богат или беден. Но втората функция, свързана с медитацията, ме затрудни. Изобщо не предполагах тогава, че зад нея се крие най-вълнуващата загадка, въплътена — за разлика от медитацията — в материалното състояние сомати.
По-нататък разговорът ни засегна въпроса за ролята на носа, като не забравихме „особения нос“ на хипотетичния атлант. Майката отговори, че човешкият нос изпълнява функциите дишане, усещане на миризмите и е признак на уважение. Последното тя обясни така: ако човек бъде хванат и пипнат за носа, това за него е оскърбление.
— Индийският майстор Ананта Кришна спомена, че при хората от предходната цивилизация носът е изпълнявал по-важна роля. Той е бил и звуковъзпроизвеждащ апарат, действал в ултразвуковия и инфрачервения диапазон. Може би точно затова носът се смята за признак на уважение от най-древни времена? — казах аз.
— Сигурно Ананта Кришна е прав.
— Какво знаете за хората от предходните цивилизации?