Майсторът взе нашата рисунка, още веднъж внимателно я огледа, после спря погледа си върху нас и се отдалечи.
Тайнственото сомати
В следващия индийски град Амритсар пристигнахме с конкретната цел да се срещнем с майстора свами Дарам Радже Бхарти. За него узнахме още в университета в Делхи, където много учени историци и духовници ни препоръчаха срещата. Всъщност този човек, който притежаваше високата религиозна титла свами, не беше настоятел на никакъв храм, а бе посветил живота си на научното изследване на източните религии. Рядко явление е учен, а не религиозен водач да получи такава висока религиозна титла. Майбтор свами Дарам е изучил повече от 700 древни ръкописа, говори няколко езика, в това число и сан-скрит, написал е множество книги, изключително известен е в религиозните и научни кръгове, почетен гражданин е на родния си град.
Срещата ни с майстор Дарам организира главният офталмолог на Индия. Тя се състоя не в храм, а в една болница.
Майстор свами Дарам беше дребен на ръст и с непривлекателна външност. Изпод притворените клепачи ни гледаха големи, дълбоки очи. Натрапваше се несъответствието как в това неугледно тяло се бе вселила мощна душа, за която толкова се говореше. Но щом започна да разказва за ролята на религиозната наука, лицето му се преобрази — очите му заблестяха, излъчвайки топлина и доброта, мимиката му се оживи, като подчертаваше думите му, усмивката му стана широка и открита.
Пред нас стоеше представител на онзи тип мъже, в които въпреки незавидната външност като правило се влюбваха жените и заради които изоставяха аленделоновците. Този човек излъчваше ум, сила и доброта. Веднага разбрахме, че за разлика от предишната среща, разговорът ще потръгне лесно и откровено.
— В света ролята на религиозната наука е недооценена — говореше свами Дарам. — Религията — това са знанията на предишните, по-развити цивилизации. Несъвършенството на нашата цивилизация не дава възможност да се осъзнаят напълно религиозните знания. Затова религията принуждава да се наизустяват — в пълния смисъл на думата — религиозните постулати и да се следват и спазват в името на позитивното развитие на обществото. Ако на съвременната науката е възможно да изследва достатъчно добре тялото, то все още не съществуват начини за изучаване на душата. Все още няма методи за измерване на психичната енергия, в чиято огромна мощ не бива да се съмняваме. В своите трудове аз се опитвам да обединя религиозните и съвременните знания, за да може религията да се превърне в обект на изследване, а не на сляпа вяра. В нея има толкова животрептящи тайни.
След встъпителната си реч свами Дарам се приготви да слуша. Аз изложих същността на нашата хипотеза, като акцентирах върху логическия път на изследванията на базата на интуицията, подкрепени от компютърния анализ. Отчитайки грешките си в изложението на нашия материал при предишната среща, този път не наблегнах върху компютърния анализ на очите.
— Интуицията е цветето на ума. Логическият път е основният път в науката. Но и математиката, в съчетание с логиката, може да ни позволи да надникнем дълбоко навътре, дори в душата — прекъсна ме свами Дарам.
След като завърших с изложението на материала, аз подадох на свами Дарам рисунката на хипотетичния атлант.
Той я погледна, вдигна очи към нас и високо каза:
— Сомати!
— Какво е това?
— В планината ли намерихте тялото му? — запита свами Дарам, сякаш не ме чу.
— Не.
— В морето?
— Не.
— А къде?
— Не сме намирали никакво тяло. Тази рисунка е резултат от офталмогеоме-тричния анализ на очите, изобразени върху тибетските храмове — отвърнах аз.
— Не всичко тук е вярно — промълви свами Дарам.
— Какво означава сомати?
— Погледнете вашата рисунка. Очите са полузатворени, той сякаш е полужив, полумъртъв. Когато тялото е неподвижно като камък, то е като мъртво, но всъщност е живо. Това е сомати. Каменно-неподвижно тяло, но живо.
— И тибетските лами са изобразили върху храмовете очите на представител на предишната цивилизация, намиращ се в състояние на сомати? — попитах аз.
— Да — отвърна свами Дарам.
— Откъде те имат информация за очите на хората от предишната цивилизация?
— Виждали са ги.
— Къде?
— В планините.
— Кога?
— Сравнително неотдавна!
— Разкажете ни по-подробно за сомати3 — помолих аз, съвсем объркан.
3
На английски думата се пише somadhy, но в Индия се произнася сомати („h“ не се произнася). В руската литература я изписват „сомадхи“, но не е правилно. В Индия не биха разбрали думата „сомадхи“.